В последно време Центърът за безопасен интернет получава сигнали за деца на 9-10 години, които си показват сайтове и видеоклипове със страшно съдържание – снимки на мъртви хора, изображения на катастрофи и бедствия, игри с плашещи изненади. Родителите съобщават, че след това децата показват симптоми на травма – сънуват кошмари или проявяват нервност. Доколко това е опасно?
От хилядолетия различните култури и цивилизации са съдържали митове и разкази за ужасяващи чудовища, вампири, баби Яги, караконджули. Постепенно те прерастват в страшни фолклорни приказки, които пък преливат в съкровищницата на детската художествена литература като приказките на братя Грим например.
И това не е случайно – всъщност страшните разкази и игри играят важна роля в процеса на емоционално и психическо развитие на детето. Животът на възрастен, за който детето трябва да се готви, не е безопасен или пък лишен от неприятни и страшни изживявания. Четенето на страшна приказка с детето всъщност е начин то да има преживяване на страх, но в защитена среда и със спокойствието, че до него има възрастен и нищо лошо не може да му се случи. От друга страна, децата изпитват непреодолимо любопитство и влечение да видят нещо, което предварително знаят, че ще ги уплаши.
Това любопитство на детето отдавна се експлоатира от гонещи печалба сайтове, влогъри и блогъри. Сегашният бум в България се дължи на набирането на популярност на български интернет-личности на този „пазар“.
Да забраним ли на детето да гледа видео, рекламиращо страшно онлайн съдържание, или да посещава такива сайтове?
Забраната никога не е водила до успешен резултат. Тя само ще разпали любопитството и детето пак ще намери начин да види това съдържание – било на друго устройство или от приятел. Но тогава ще запази единствено спомена за страха или отвращението, които е изпитало. А това е изключително добър повод родителят да проведе полезен разговор с детето за реалния живот, опасностите в него, как да реагира и да се предпазва от неприятности във физическия свят.
За да бъде максимално полезен такъв разговор, най-добре е да започне с въпроси от страна на родителя: „Как се почувства, когато видя това?“; „А как ще се почувстваш, ако видиш реално мъртъв човек?“; „Какви други опасности има в реалния живот и знаеш ли какво да направиш, ако се сблъскаш с тях?“. Подобен разговор не само ще смекчи максимално ефекта на неприятното изживяване, но и ще накара детето да се замисли и да си подготви предварително заедно с родителя начини за реагиране при сблъскване с реална опасност.
