В рубриката “Школите на Варна” на младежкото информационно издание Youth Street Varna гостуваме на Вокална Академия „Бънджи сингърс”.
Представянето на Вокална Академия „Бънджи Сингърс” е част от проекта на СНЦ „Пресклуб Варна“ – „Виртуална информационна борса – Школите на Варна” и се реализира с финансовата подкрепа на ЕНЕРГО-ПРО в контекста на инициативата “ЕНЕРГО-ПРО ЗА ОБЩЕСТВОТО” в направление „Детско развитие” и медийното партньорство на СайтЪТ.
Първото нещо, което силно впечатлява, когато прекрачите прага на залата за репетиции на популярната вокална формация във Варна, е уюта, атрактивната арт атмосфера и цветното настроение, което допълва огромен аквариум с рибки, които приличат на шарени бонбончета.
Не остава незабелязан и пернатият член на академията, папагалът Жаки, който стриктно следи какво се случва наоколо и периодично изразява мнение в негов стил.
Всичко наоколо предразполага за сърдечен и приятен разговор, сякаш гостувате в дома на стар приятел.
Най-ценното нещо тук, разбира се, са лъчезарните домакини, които ме посрещат гостоприемно с широки усмивки.
Тези усмивки именно привличат към школата на артистичното семейство Тома, Мариянка, Витали и Радина Езекиеви стотици деца, минали през Вокална Академия „Бънджи Сингърс” за литналите неусетно в много труд, прекрасни емоции, хиляди репетиции, конкурси и участия 25 години.
Не случайно във времето „Бънджи Сингърс” се превръща в нарицателно за успешно развиващи се млади изпълнители, а асоциацията с името е винаги доброто настроение, което техните възпитаници създават при всяка поява на сцената.
Формулата на успеха за семейство Езекиеви е проста – приятелско отношение и много любов към всяко дете, което прекрачи залата на „Бънджи сингърс” в НЧ „Отец Паисий 1934” Варна.
Стъпи ли веднъж тук, всеки малчуган не иска да си тръгне. Това споделят и самите възпитаници на школата, които приемат своите вокални педагози като второ семейство, а залата за репетиции – като свой втори дом, където винаги е забавно.
Историята на”Бънджи Сингърс е много интересна! Ета как започва всичко през далечната 1999 година:
„Водех Радина на вокални уроци в една формация. Тъй като бях деен родител, постоянно исках да им помагам, ако имат нужда от нещо. Бях млад бизнесмен тогава. Ненадейно се получи така, че тази формация се разпадна, а наброяваше около 60-70 деца. Имаше подготвени деца, които дълги години са се трудили. Оставаха на улицата. Аз им казах: „Спокойно, ще оправя нещата!” Нямах идея как…До тогава съвсем аматьорски съм се занимавал с музика.
Първо, намерихме помещение. След това накупихме апаратура, за да могат да работят. С госпожата от формацията стартирахме новия сезон, но след месец тя заяви, че се връща обратно на място, където си била свикнала. Аз бях подписал договори…Извиках родителите и им споделих каква е действителността и че трябва да се сбогуваме. Родителите се дръпнаха настрани, беседваха си нещо, в един момент идват и казват така: „Ние решихме децата да ги оставим при вас, защото те са много привързани към Мариянка и към Тома, ние знаем, че ти ще се оправиш!”. Аз нямах корепититор, нямах ценз, просто са ме харесали.
Така се реших. Аз съм танцувал народни танци и моят учител, Стефан Желязков, ми каза така: „Ти жънеш успехи, всичко е ок, но нямаш ценз. Ще се хванеш да учиш!”. И аз на 35 години бях студент с мои деца. Завърших с отличие. И така започна сериозно работа, до ден днешен жънем успехи. Но, ние не жънем успехи само тримата. Много внимателно си подбираме децата!
В това дете, което ще приемем, трябва да има лъжичка от това, което Господ му е дал, за да може да се надгради и развие”, споделя Тома.
Радина, която всички наричат галено кака Рони, допълва, че за да попаднат във Вокалната академия, децата трябва да имат талант.
„Децата се записват първо на кастинг при нас, трябва да подготвят една песен. Понякога те се притесняват и това им пречи да покажат целия потенциал, който имат, но смея да твърдя, че ние имаме заложби и възможности да преценим дарбата на всеки кандидат. Усещаме таланта и с желание го развиваме”, споделя Рони.
„Другото, което е много важно, е децата да ни харесат. Защото това, което ние сътворяваме, е любов. При децата, които са сензитивни и чисти, не можеш да бъдеш фалшив. Те те усещат. Когато ние им даваме любов, те ни връщат още повече любов. Така става магия”, допълва Мариянка.
Как се постига микса от дисциплина и любов, за да има успех?
„Аз съм най-лошия тук!”, смее се Тома.
„При нас всеки си има своя роля, която не сме разпределили помежду си. Може би, защото сме семейство и имаме силната любов един към друг, винаги намираме баланса. Без да сме се наговаряли, просто се случва!, коментира Рони.
Откъде идва името „Бънджи сингърс”?
„Бях на участие. Срещнах актрисата Вера Стойкова, която днес е директор на Кукления театър. Бяхме кръстили формацията по това време „Звънчета”. Когато се видяхме с Вера, тя заяви: „Тома, тези звънчета, щурчета и разни насекоми, са навсякъде. Никой няма да те запомни с това звънче. На следващия ден заяви: ”Ще се казвате Бънджи Сингърс”! Аз по моему си го превеждам като нещо, свързано с адреналин и певци. Що се отнася до това дали сме се съобразили с името, за да сме динамични на сцената и да танцуваме, докато пеем, не е от името. Реших, че не може да си позволим да отегчаваме публиката, да сме скучни”, разказва Тома.
„Идеята на един изпълнител, е публиката да го хареса. Той трябва да носи настроение, да забавлява. Когато излязат нашите деца, те носят удоволствие не само на публиката, но и на себе си, те се забавляват”, споделя Рони.
„Смятам, че ние не може да си позволим да отнемем от живота на даден човек в публиката три минути в негативизъм. Нямаме право. В мащаб 45 минути програма пък съвсем. Ние в рамките на 30 минути трябва да дадем някакво супер усещане за хората, да могат те да ни „изконсумират” и да кажат: ”Беше супер!”, казва още Тома.
Той си спомня, че са имали и трудни моменти, когато формацията не е била така на върха. Тогава децата им Витали и Радина са били най-ощетени. Всяка критика е била насочена именно към тях, за да не се стресират другите деца, а в същото време да е ясно какви правила трябва да се спазват.
„Аз и Витали бяхме най-често гонените деца от залата за назидание на останалите”, спомня си Радина.
„Витали беше от самото начало с нас, но не искаше да пее. Той кротуваше в залата настрани. Всичко се промени, когато на един концерт децата получиха като награда огромна торта. Витали се нареди след това да се почерпи и Тома му казва: „Ти какво правиш тука, тортата е за артистите, ако остане за теб, тогава!” Той постоя, помисли, после дойде и заяви: „Аз май вече искам да пея!
Днес неговият живот е изцяло музика, за което благодарим на Господ. Обичаме го, радваме му се”, спомня си Мариянка.
Витали Езекиев днес е не само популярен и талантлив изпълнител, но и музикален продуцент, композитор и бийтмейкър, който работи с популярни шоу звезди, сред които и Папи Ханс.
Бънджи Сингърс са невероятно енергичен екип, който никога не скучае. Семейство Езекиеви са фурии в това самите те да организират събития, както и да участват в такива. Те организират свои конкурси, класации, част са от всички значими празници и събития във Варна, страната, често и в чужбина.
Децата в Академия „Бънджи Сингърс” пеят от 4-годишна възраст, дори има изключение с още по-малки сладури.
„Важното е да могат да говорят, да могат да пеят и са добре дошли при нас. Имаме тийнейджъри също. Ходим по много конкурси и фестивали, но за нас не наградите са важни, а трупането на опит. Децата на тези места изживяват нещо много специално за тях. Много е хубаво, когато отидем на конкурс и деца се състезават в една и съща възрастова група, но те не се възприемат като конкуренти. Много е силно изживяването как се подкрепят, плачат, радват се. Преживяваме всички успехи и неуспехи заедно”, споделя Мариянка.
„Всяко едно дете е №1 у дома. Ние работим за това да свиква, че може да е №2 Или № 3, да свиква и с това, че може да не са първи на всяка цена”, разказва Тома.
„Винаги е лесно да си победител, да жънеш успехи, всички те харесват, всички те поздравяват. Най-трудно е да си последен, да си паднал и отново да се изправиш, да се отупаш и продължиш напред. Всяка една изява на сцената те учи на нещо. Никога не трябва просто самоцелно да се участва. Това, което е най-хубавото в академиятая е това, че тук се заражда едно истинско приятелство, което се развива в живота и занапред. Това са хората, на които вярваш и знаеш, че може винаги да разчиташ”, допълва Рони.
Тома се гордее с това, че вече в академията идват за обучение децата на техните възпитаници.
„Прекрасно е да видиш едни големи деца, които носят в себе си частицата, която ти си им оставил. Като ни видят, семейни големи хора, стават като малки деца при нас, тук се връщат у дома.
Трябва да кажем, че родителите са част от нашия екип, те са двигателя в нашия екип. За нас е чест един родител да ни избере, да ни се довери, че ни е дал най-ценното – детето си.
За нас това е основното. Близка е връзката ни с тях, ние всичко си споделяме”, подкрепя го Мариянка.
„Когато има доверие, няма как да няма успех”, допълва ги и Рони.
Академия „Бънджи сингърс” продължава да търси талантливи деца, за да им даде добър старт в живота. Всички са добре дошли, казват от семейство Езекиеви.
В академията работят в 6 възрастови групи, като по този начин се надгражда всяко ниво. Школата работи с популярни хореаграфи, те самите създават своите танцови композиции.
Освен репетициите и изявите на сцена, в Бънджи Сингърс ходят и по много забавни лагери, където не само пеят, но и разпускат. Децата са тъжни, когато се приберат, защото се разделят. Затова техните възпитаници настояват школата да се превърне в училище с пансион, където да си живеят заедно, весело и задружно.
Мариянка на финала се оплака от Теди, който разваля дисциплината с малките, на които прави фокуси и забавни номера. Той от своя страна пожела на всички да намерят начин да се откъснат от битовизмите и отворят душата си за изкуството, за хубав филм или хубава песен.
Рони, която от скоро има нова титла – кралицата, обобщи, че формулата на успеха за „Бънджи сингърс” е любов и приятелство!
Още от емоционалното и откровено интервю с Тома, Рони и Мариянка – вижте във видеото!
