Впечатляващо мъдър за своите 22 години, зареждащ с енергията и харизматична си усмивка, будещ респект с дарбата си и уважение с амбицията си да бъде толкова успешен в музиката, колкото и в медицината… И не само! Паралелно с всичко се подрежда и поезията…Той е Александър Петров, неочаквано добра комбинация от качества!
Ето какво сподели лъчезарният изпълнител и студент по медицина във Варна за Youth Street Varna!
Видео: Youth Street Varna
В края на миналата година Александър представи своята дебютна песен „Рисувах те“, благодарение на която получи официална номинация в категория „БГ дебют“ за Годишните музикални награди на БГ радио.
Автор на музиката и аранжимента е Димитър Атанасов – изпълнител, част от дуета „Димитър и Христо“, а текстът е написан от Александър, който е избрал нелекия път да продуцира сам своя проект.
Финалният вот за Годишните награди на БГ радио продължава до 25.05 включително, а церемонията ще се проведе на 26 май от 19:00 в зала Колодрум, град Пловдив. Специални гост-изпълнители ще бъдат Лили Иванова, Кирил Маричков, Миро, Любо Киров, Графа, Мария Илиева, DARA, Молец и много други.
През 2022 година младият изпълнител, който в момента е студент трети курс специалност „Медицина“, завърши на почетното трето място в сезон 9 на „Гласът на България“. Във връзка с успехите си през 2020 година в областите поп пеене и поезия Александър е отличен като Лауреат на Фондация „Димитър Бербатов“.
Група ученици от НПГПТО „М.В.Ломоносов“ – гр. София, в предаване за своята интернет телевизия решават да отбележат националния празник 3-ти март, като представят произведения на ученици за наши революционери и така попадат на книгата на Александър Петров. След проучване и впечатлени от успехите му, решават да създадат документален филм за него, с който да участват на Международния фестивал за младежко медийно изкуство „Арлекин“ в гр. Варна. Така те създават документален филм „Следобедна усмивка“ за Александър Петров, с който вземат участие на 8-то издание на фестивала през 2019 г. Филмът е сред 3-те номинирани за наградата за най-добър късометражен документален филм.
Организатор, сценарист, режисьор и водещ на първия си самостоятелен концерт-спектакъл „Ще продължа“ с участие на ДМТ „Дея“ – гр. Добрич с ръководител Лана Анцаридзе, Димитрина Германова, Росен Петров и Мартин Стоянов, който може да се види в Youtube канала на младежка медия „Ломоносов“.
В края на 2016 г. излиза от печат първата поетична книга на Александър – „Следобедна усмивка“ с издател „Славянска литературна и артистична академия“, включена в библиотека „Език мой – мое Отечество“, в която се издават книги на автори от славянските държави. В нея за пръв път е включена дебютна книга на толкова млад автор.
Започваме нашия разговор на “ти” със стандартния въпрос “Откога пееш, как разбра, че музиката е твоят свят?”
“Едно малко дете, преди да навърши 4-годишна възраст, преди да започне да говори, е започнало да издава звуци край аудиосистемата у дома. Родителите ми са усетили, че ще имам афинитет към музиката, а и първата ми вокална педагожка, Стефка Димитрова, преподвател в детската ми градина в Добрич, е забелязала дарбата ми. Така вече 18 години съм в света на музиката”.
Какво дава на Алекс музиката?
“Простор…Тя е вълшебство! Тя е нещо, което не всеки ден може да бъде описано с прости думи, а същевременно нещо, толкова близко до нас. Не е нужно да е прекалено извисена, да я чувстваме елитарна. Напротив, тя е едно от изкуствата, които много лесно достигат до хората. Музиката винаги ме е спечелвала с това, че е успявала да ме вдигне, да повдигне духа ми. Защото често в трудните ми моменти, когато съм губил почва под краката си, но именно благодарение на музиката, аз се намирам непрекъснато.
Що се отнася до въпроса как музиката като универсален език възпитава и предава своите послания, то много важно е как се възпитава вкуса към музиката. Този вкус се определя до голяма степен от семейната среда. Щастлив съм, че моите родители одобряват актуални изпълнители, които аз харесвам или аз харесвам изпълнители, които са били актуални, когато те са били на моята възраст. Приятелският кръг също не е без значение. Много е важно как подбираме хората, които ни заобикалят. Защото те както могат да ни извисят, така могат и да ни забият жестоко”.
Каква е връзката между музиката и медицината при Алекс?
“Как се роди желанието ми да следвам медицина? Беше едно сериозно, осъзнато решение. Още в 9-ти клас покълваха тези мисли у мен и в 10-ти клас, когато се срещнах с изключителна ми госпожа по химия, Албена Паштиева, тя беляза пътя ми. Тя беше причината да взема това житейско, нелеко решение, защото то осмисля бъдещият ми професионален път. Аз съм й много благодарен. Тя много пъти в кръга на шегата е споделяла, че усеща как ми е променила съдбата, но не е сигурна дали е за добро. Аз съм й изключително благодарен, защото медицината е сфера, която спасява. Тя дава стремеж да се борим за живот. Смятам, че в изкуството тя ще ми бъде много полезна.
Чрез пациентите, с които ще се запознавам, които носят своя емоционален товар, своите заболявания и в различна степен искат да се преборят за здравето си, да останат тук, това може да ме обогати и като автор. Защото аз се занимавам и с поезия, не само с музика. Емоционалната ангажираност на професията е това, което мен лично ме е спечелило.
Медицината ни среща с човешката болка, а най-красивото изкуство е вдъхновено също от нея. Сякаш съдбата изпитва нашите граници и до каква степен сме готови да платим цената, за да създадем нещо великолепно, защото най-добрите творци са хора с нелека съдба, видели 2 и 200 в този живот”.
Да бъде най-добрият лекар сред певците или най-добрият певец сред лекарите, какво иска Алекс?
“В която и да е област съм на мнение, че винаги ще има някой, който ще е по-добър от теб.
Не мисля, че човек трябва да се бори да е абсолютно първи и да изпитва притеснение, защото нищо не е на всяка цена. Необходимо е да имаме амбицията да се справяме с дадени предизвикателства, да отстояваме себе си, но на първо място трябва да се съхраним. Защото животът ни е един и трябва да го живеем по достоен начин и когато се върнем назад след много години да не съжаляваме за пропуснатите възможности.
Що се отнася до това дали съм мислил за реализация в чужбина, що се касае до медицината, смятам, че моят път е да продължа в България. Разбира се, човек може да отиде в чужбина, за да се обогати. В рамките на няколко години, дали ще е по повод специализация или допълнителни курсове, въпросът е да не спира да се развива. Ако е възможно, по някакъв начин с всичко, което е натрупал като умения и знания да се върне в родината си, за да облагороди обстановката тук.
Това е моята цел, защото съм на мнение, че в България имаме доста възможности, но не е лошо човек да отиде в чужбина, за да разшири кръгозора си. В доста западни държави технологиите са много напреднали и те работят на много различно ниво в медицината, затова не езле ние да попием малко от техните знания и методи на работа. За да се върнем и приложим тук наученото на практика. По отношение на музиката границите също се размиват, както казахме, тя е универсален език. Ако срещна точните хора на точното място, бих могъл да пожъна успехи и в чужбина, но това е една доста несигурна зона, зависи от много неща, включително и късмет”.
Какво мисли младият изпълнител за съвременната комерсиална музика?
“Не съм много очарован. От композиционна гледна точка е доста опростена. Като човек, който няма музикално образование, но с музикалния усет, който съм изградил през годините, правя разликата, когато слушам песни на изпълнители от ранга на Уйтни Хюстън, Марая Кери, Селин Дион, Лара Фабиан или на мъже от тяхната величина, то техните песни са значително по-сложни не само за изпълнение, но и от композиционна гледна точка. Да не говорим за текстовете, където имам известна компетентност и мога да преценя кое е стойностно. Ако решим да рецитираме някой от текстовете на актуалните съвременни хитове, ще установим, че звучат някак абсурдно, прекалено травиално и комерсиално”.
Не случайно динамичната балада на Алекс “Рисувах те” стана хит, защото не само се вписва в рамките на музикалната естетика, но най-вече защото докосва.
“Песента ми “Рисувах те” е написана по музика и аранжимент на Димитър Атанасов, прекрасен композитор и изпълнител, част от дуета Димитър и Христо. Не случайно го избрах, много от негови други песни са сред моите любими. Точно там личи индивидуалният почерк на композитора и изпълнителя и от друга страна – качествените текстове. Автор на текста съм аз. Когато чух песента за първи път установих, че я е всичко, което изпитвам като емоции. Усетих цялата дълбочина без композиторът дори да ме познава. Баладата не е от тежките, бавните балади, тя има собствената пулсация. Постарали сме се да е актуална за времето си и да отговаря на стандарта на един млад човек.
Що се отнася до клипа към песента, видеото е заснето от Павлин Иванов, един от много известните режисьори в България. Той сподели, че го търсят много млади изпълнители, но докато искат да са в крак с времето, това, което създават е малко компромисно по мое мнение. Той ми сподели, че моята песен е една от малкото, които са го докоснали и са го накарали да се замисли.
За съжаление смятам, че често изпълнителите губят мярката. Скандалът вече не е нещо толкова интересно, всичко сме виждали. Директният досег с хората е по-ценен”.
Разговорът с Алекс е истинско удоволствие и може да продължи безкрайно, но най-важно е да призовем всички наши читатели да подкрепят този прекрасен млад изпълнител в класацията на БГ Радио БГ Дебют за Годишните музикални награди, като гласуват за него. Могат да го направят до 25 май, за да помогнат на Алекс да отстоява себе си на музикалната сцена в България.
“Пожелавам на хората да бъдат здрави, да следват мечтите си, да обичат с цялото си сърце, защото само когато обичаме и бъдем обичани, сме готови на всичко, за да сбъднем своите мечти и следваме целите си”, пожела Александър.
