Нека младите да намерят това, което им харесва! Да го стиснат много силно! Да не гледат останалите, да не гонят бързите печалби! Ако се сравняват, да се сравняват с най-добрите и най-големите! Това е посланието на Нико!
Николай Чакъров – Нико, е само на 24 години, но вече е не само популярно име в артистичните среди на Варна и България, а и далеч зад граница. Това, което пленява при срещата с Нико, е усмивката и естественото му поведение.
Въпреки интелекта, таланта и успехите си, младият варненски художник е здраво стъпил на земята, знае кой е, какво иска и на къде върви, което прави истинско удоволствие разговора с него.
Страстта към графитите и стрийт арта идват преди десет години при Нико, а днес хобито е вече професия. Младият художник пътува до най-екзотични точки на света, а работата му носи и много приятелства.
„Започнах като един от тези хора, които рисуваха навсякъде, тъй като не знаех къде мога да практикувам това, което обичам. Нямаше толкова много информация, както сега. На територията на страната има няколко графити паралелки, една от тях е моята. Във Варна няма такъв интерес, затова ще я местя в София. За жалост графити културата започва малко да губи интереса на младите, но става все по-комерсиална по отношение на интериорния дизайн, влиза в дома на хората, в клубовете. Има вече брандове дрехи, където се използват графити елементи.
Всеки по своя начин интерпретира своите виждания. Има хора, които чрез графити изразяват бунт срещу системата. Аз не съм започнал по този начин. Харесва ми това, че давам добавена стойност, надграждам дадено място. Учил съм се от най-добрите къде трябва и къде не трябва да има графит, стикер и т.н.
В последните години съм пътувал доста. Рисувал съм в Европа и САЩ. Бях поканен в една малка държава като Ботсвана, където изрисувах един етаж от фитнес зала. Различните места предразполагат различен вид енергия, гориво, което да вкараш в рисунката си. Има места, където графитите биха изглеждали чудесно, но културата не е стигнала до там.
Например Африка, там има уникални места за графити, много изоставени постройки, където цветовете могат да дадат една много положителна енергия. Цяла Европа е като София, прекалено изрисувана, тъй като концентрация на хора, които го правят е висока. Но там е прекалено, там е издраскано, хората рисуват едни върху други, средата става враждебна.
В САЩ е много редуцирано, всичко започва от там и вече рисуването на каквото и да е изисква лицензи и разрешителни, за да се промени градската среда. Графитите най-добре стоят на бетонни сиви стени, които с в близост до институции и заведения. Така се получава интересна симбиоза между отделните пространства, така се обогатя атмосферата.
На мнение съм, че е добре да се рисуват калканните стени на старите панелки, имаме сиви стени в изобилие. А рисуването в подлези трябва да става със свежи цветове“, споделя Нико.
Това, което е характерно за него са анимационните герои, които той създава под влияние на комикс списания от детството си.
„Даден персонаж може да бъде обвързан с място, на което се намираме. Аз харесвам да рисувам всякакви неща. Предпочитам да са малко по-оригинални, обичам да играя с формите и силуетите, да раздвижа едно петно.
Обичам да рисувам лисици, но чисто илюстративно, да са изчанчени. Работя доста дигитално и това ми помага по време на карантината. Работя за различни брандове дрехи, развивам собствен бранд. Правя чорапи, шапки, дрехи. Когато рисуваш дигитално не си ограничен от нищо. Работя по корици на списания, помагам в различни сфери“, споделя Нико.
Повече вижте във видеото!
