Без капка звездомания, без поза, земен, открит, чаровен, интелигентен…Така видя реnортер на YouthStreet , рапърът Димчо в един приятен и естествен разговор в семпла обстановка.
Рап ли е животът за Димчо?
Рап беше! Сега Димчо е татко!
Значи това е основната ти роля, успял човек, защото е татко?
Да, да…Успях преди това, исках да изчакам, докато всичко се подреди, но осъзнах, че няма такъв момент в живота, когато всичко се подрежда. Трябваше много по-рано да предприема тази стъпка, но така е било писано. Досега всичко ми се еслучвало точно, когато трябва и не бих върнал нищо.
Кой е Димчо? Какво е за теб рапът? Как започна, как успя, какво е за теб успехът?
Димчо беше съвсем обикновено момче от квартала с история, подобна на много други момчета. Израстнал без баща, отгледан от баба си и дядо си. Майка ми беше като по-голяма сестра, като приятелка. Израстнах, научен на ценностите на по-предното поколение. И въпреки това липсата на баща и на твърда ръка ме тласна към улицата. Нямаше кой да ми покаже как да стана мъж и моят пример бяха по-големите на улицата. Исках да стана като тях. След това станах като тях, но това не беше хубава картинка. Един ден, когато успехът ме удари…
Кога усети, че успехът те „удари“?
Когато имах участия, когато изкарвах пари от това, когато ме спираха хора за снимки на улицата. Дотогава животът ми беше съвсем друг. По-скоро трябваше да се крия. Но аз направих неща, които се сблъскват. Бях в общество от квартала с тайни ив същия момент се опитвах да се набия в очите на хората. Двете неща се самоизключват. Трябваше да взема решение. Когато видях, че нещата с музиката се получават, тогава си казах: Край, ще се откъсна от улицата! Но улицата те държи силно! Било то с връзки, с познанства, с финансов дълг към улицата. Аз живеех на заплата, но към улицата…Опитвал съм се да работя нормална работа, но нещо не се получаваше. И пак се връщах на улицата. Имах да връщам много пари там. В момента, когато започнаха участията, видях, че мога да си върна парите, да се изчистя от улицата и да продължа да работя чисто в шоубизнеса, тогава разбрах, че съм успял. Трябваха още две, три, четири години да минат, за да осъзная, че това е работа, че това ми е призванието и с това се вадят пари, за да се издържам.
На какво те научи улицата, какво искаш да кажеш на хората, които не искат да излязат от улицата?
Улицата е до време. Виждал съм 40 годишни батковци , които още са на улицата, но те тъпчат на едно място, в един затворен кръг- в затвора, извън затвора…Улицата ме научи на много неща, почти на всичко, как да стана мъж, как да се държа с хората, с приятелите, също как да не се държа с тях, да се съобразявам какво говоря и да не се съобразявм какво говоря. Улицата ме научи на тайминга, кога какво можеш или не можеш да кажеш. Там нещата стават веднага, не е интернет. Там кармата е инстантна, шамарите идват на мига. От там идва дисциплината. Но стигнах до извода какъв човек искам да бъда аз самият.
Това е посланието ни към младите хора, да повярват в себе си, да развиват своя потенциал. За жалост шамарите ни учат на много неща…
Да, поета е най-вдъхновен, когато е гладен, когато е разбито сърцето му. Болката дава много повече хъс, отколкото радостта или добрите времена. Трудностите са тези, които ни карат да вървим напред. Но всеки, който минава през това трябва да знае, че няма да е все така и следва слънцето. Така че да не губят надежда. Какъвто си ти, ако си добър, чист и подреден човек на улицата, такъв ще бъдеш и в бизнеса. Винаги можеш да канализираш тази енергия в нещо чисто и по-добро. Вместо да губиш времето си на улицата, можеш да учиш, да инвестираш, да се развиваш…В момента има толкова много възможности. Можеш да се интересуваш от криптовалути, какво е биткойни и т.н.
Какво е посланието ти от сцената, за много хора рапът е ритъм, който прославя парите, алкохола, дрогата, разгулния живот, така ли е?
Същото може да се каже и за попфолка. Аз не ги разграничавам, всичко е шоубизнес. Рапът е протест, той има една друга страна. Един младеж може да му е писнало от всичко, което го заобикаля и той иска да излее душата си някъде. На мен това ми е помогнало. Аз сядах и пред компютъра и изливах агресията си върху инструментала и текста. После, когато го изпеех, ми олекваше. Не ме болеше толкова много и не изливах тази агресия върху хората. Рапът беше моят психоаналитик. Всеки може да насочи тази енергия към нещо хубаво.
Сега това малко човече е твоя Бог, бебешки пар да очакваме ли?
Едва ли, бих експериментирал в музиката с по-мелодично звучене.
Твоето пожелание към младите хора, които ще те чуят, защото те обичат и защото изразяват себе си чрез теб?
Да не се затварят в себе си, да не си губят времето, защото то не спира, то не чака никой. Да правят само яки неща, които им доставят удоволствие, но не и които им вредят. Има разлика от удоволствие и вредно удоволствие. Да спортуват повече, да четат повече. В момента от много млад можеш да си осигуриш старините. Това е нещо, което преди 20 години много малко ора са знаели. Най-големият университет е свободен за всички – Гугъл! Има всичко, което те интересува. Ако аз имах това нещо преди…Това ми е съвета, да не се затварят в себе си! Към това ни тласка в момента света. Светът ни тласка да ставаме острови, да сме сами. Да сме острови, заобиколени от акули, по средата със съкровище. Махнете акулите, не бъдете острови, излезте навън, бъдете свежари!