С дълбоко вълнение и чувство за историческа отговорност, ученици от ПГСАГ „Васил Левски“ във Варна отбелязаха 150 години от Априлското въстание – един от най-светлите и трагични върхове в българската история, предаде репортер на СайтЪТ.
В актовата зала на гимназията оживяха сцени, пропити с духа на саможертвата и стремежа към свобода. Възпитаници на училището представиха въздействащ театрален етюд, който пренесе публиката в онези съдбовни дни на 1876 година.
Съвременната сценична постановка бе подготвена от учителите по история Ева Джиджева и Таня Иванова. В подготовката активно участие взе и училищният психолог – Силвия Янчева,която ежедневно работи с децата по репетициите, за да могат те да предадат силните емоции и патриотичния заряд на събитията. Учениците все по-уверено влизат в ролите си, показват мотивация и отдаденост, а чрез изпълненията си успяват да пренесат духа на борбата за свобода и да напомнят колко ценна е тя и днес.
Инициативата има за цел не само да отдаде почит към героите на въстанието, но и да съхрани историческата памет и родолюбието сред младото поколение.
Силата на словото прозвуча чрез вдъхновени рецитации на стихове, посветени на въстанието, а визуалният спектакъл допълни емоционалното преживяване с картини, които докоснаха сърцата на всички присъстващи.
Честването, превърнало се в традиция за гимназията, бе организирано от преподавателите по история Ева Джоджева и Таня Иванова – учители, които не просто преподават уроци, а възпитават ценности. С постоянство и отдаденост те изграждат у младите хора чувство за родолюбие, уважение към миналото и осъзнаване на цената на свободата.
В ден като този думите звучат по-силно, а паметта тежи повече. Защото Априлското въстание не е просто страница от учебника – то е завет. Завет за смелост, за достойнство и за вяра, че свободата се извоюва с дух и жертва.
Днес, 150 години по-късно, този завет живее в очите на младите – в тяхната искреност, в стремежа им да разберат и да помнят. И именно в това се крие надеждата – че героите няма да бъдат забравени, а техният подвиг ще продължи да вдъхновява поколенията.
Защото народ без памет няма бъдеще.
А паметта се пази най-силно, когато се предава със сърце.
