Фразите, с които децата закодирано търсят помощ от нас

Facebook
Twitter
Pinterest
WhatsApp

Колкото повече децата растат, толкова по-сложен става езикът, с който общуват с нас. Мислим си, че винаги можем да усетим, когато детето ни страда, но когато се окаже болно от анорексия, депресия, посегне към наркотици, безразборен секс или навлезе в престъпния свят, оставаме безкрайно изненадани, че това се случва точно с нашето дете. Как не сме разбрали досега, че крие тайна, че има проблем, толкова ли сме били заети да не забележим…Вина, вина или по-лошото – обвиняваме детето, неглижираме или откровено му обръщаме гръб.

Няма нужда от толкова мрачни сценарии, защото дори и най-незаинтересованият тийнейджър, най-затвореното дете подсказва, че нещо не е наред. Защото децата винаги търсят и копнеят за нашето внимание и одобрение.

Може да не сте родител, може да сте роднина (особено леля/вуйчо) или семеен приятел, но когато детето ви има доверие, то ще подскаже пътечка, по която да стигнете до него. Не е нужно да обгрижваме децата до степен на задушаване и да ги превръщаме в център на Сътворението. Но когато тези фрази се повтарят твърде често, когато не се сменят с обичайните дейности и емоции, които темпераментът дотогава им е диктувал, нека обърнем внимание, когато казват:

“Не искам да ходя утре на училище.” Ако детето не желае да ходи на училище, значи не иска да среща някой там. Може да е друго дете, учител, да има сърдечна болка, да е нещастно влюбено. Ако конкретизира днес/утре, значи има и конкретен проблем, свързан с този ден и така по-лесно можем да открием причината. Може да се касае за тормоз в училище, среща, която децата искат да избегнат. Поговорете с детето за истинската причина, какви часове има в тези дни, извънкласни занимания. Дали среща някого неприятен за него човек. Ако то упорито отказва да говори, потърсете контакт с учителя или класния ръководител. Учителите са с децата ни през голяма част от времето им, доверете им се.

“Боли ме корема.” Ако детето има болка в корема и няма друга обективна здравословна причина, обикновено се касае за болка с психосоматичен произход. Болките в стомаха се свързват с притеснение от нещо предстоящо. С тревожност. Вероятно детето преживява някакъв стрес, който не може да канализира и затова той избива по този начин.

“Скучно ми е.” По принцип това не е никак страшно състояние, даже напротив – скуката може да е поле за много креативност и себеоткривателство. Но ако скуката продължи твърде дълго, ако детето наистина не намира нищо, което да го занимава (не непременно забавлява), то може да се касае за начало на депресия. И е крайно време да се говори за нея със сериозно отношение, особено що се отнася за децата. Често това е и сигнал, че не му обръщате внимание. Понякога, като го казва, има предвид, че му е скучно без вас.

“Толкова съм уморен.” Ако няма обективни причини за умора – натоварена програма, изпити, наваксване с учебен материал, зад “уморен съм” се крие “уморен съм да се чувствам така, да бъда в това състояние на нещата”. Може скоро да е имало раздяла с гадже или раздяла на родителите или нещо още по-сериозно, и детето просто да му тежи колкото чувството, така и невъзможността да се разтовари и да сподели истинските си емоции.

“Защо не съм като еди-кой си?” Обикновено това са популярните и харесвани от другия пол деца в училище. Когато децата искат да приличат на някой друг, това не е крайно лошо – те постоянно търсят с кого да се идентифицират и имат своите идоли, които се сменят. Тревожното е, когато искат да са като някой, защото тя/той изглеждат слаби/мускулести/красиви, когато разполагат с повече средства. Това показва, че външните, материалните измерения са по-важни, но и че детето има понижена самооценка, независимо, че критерият е външен. Чувството за малоценност може да избие по много и разнообразни начини, но трябва да се каже, че главна вина за това имаме ние – поставяме им нереалистични цели, налагаме им да се състезават, да бъдат всичко друго, освен себе си.

“Може ли да преспя у вас?” Ако сте разделени и детето живее при другия родител или ако не сте от семейството, но чуете тази фраза, тя определено сигнализира проблем. Детето не се чувства сигурно у дома си. Независимо от причината, чувства се потиснато и търси разговор с този, с когото не живее. По някакъв начин доверието е скъсано. Предупредете родителя за тези намерения и нека детето да преспи у вас. Предразположете го да говори, понякога е нужно наистина малко.

“Нямам никакви/истински приятели.” Когато детето каже това, то вероятно се чувства още по-зле, отколкото звучи. Чувството за самотност при един тийнейджър може да е огромна бездна, в която се крият всички възможни чудовища. Те толкова много държат и преживяват приятелската си среда, че когато нещо с нея се случи или изобщо няма такава, това определено е началото на депресия. Анализирайте заедно защо е така и тръгнете единствено от позицията, че това е наистина сериозен проблем. Нито за миг не омаловажавайте каквото ви сподели, просто ще го отблъснете на хиляди километри от себе си.

“Искам да се махна.” Е, на всеки ни се иска понякога – да си помечтаем за някое хубаво място, където животът ни ще е по-приятен и няма да има проблеми. Но усещате ли сянката в смисъла? Да се махнеш от къде, от какво? И къде ще отидеш? Бягството от реалността в тази възраст може да е много опасно. Децата бягат по много различни начини и за съжаление, някои от тях никога не се връщат. Опитайте да разберете колко далеч е това бягство? Дали просто не му е омръзнало и иска ваканцията да идва или нещата са много по-сериозни.

Трудно е да си признаем, когато детето има проблем. Това значи да си признаем, че сме се провалили. Но колкото и да е трудно за нас да преглътнем провала, представете си на тях колко им е трудно. Проблемите на децата са толкова големи, колкото нашите, просто мащабите са различни, но за тях имат същата тежест. Докато ние разполагаме с някои механизми да се справяме, те нямат нищо повече от някой и друг приятел, хобито си, музиката и нас. Без да се втренчваме и да правим от мухата слон, първата стъпка към тях е да ги наблюдаваме и ще Видим. Да ги слушаме и ще Чуем. И да ги обичаме и приемаме, каквито са. Дори това да значи, че ние не сме се справили. Не ние сме важните в случая.

(Visited 3 times, 1 visits today)
Facebook
Twitter
Pinterest
WhatsApp

Последни публикации

Close