Табу ли е все още темата за различната сексуална ориентация у нас? Едно момче от Варна прекрачва прага на предразсъдъците и смело разголва душата си в едни разказ за себе си…На него попадна Никол Кръстева, кореспондент на YouthStreet от ПГ по “Текстил и моден дизайн” във Варна.
За онези, които не обичат да гледат видео, но обичат да четат текст, Никол се потруди да свали разказът на Коко в следващите редове:
Здравей! Правя това за теб! Ти не си сам! Казвам се Коко…и това е моята история! Както всеки един млад човек, аз търсих моята индивидуалност. И я открих! Аз съм различен…
Още на 12 години, осъзнах, че съм хомосексуалист….В продължение на две години, живях в заблуда, докато един ден… Годината беше 2012.
Първия учебен ден в новата гимназия. Големият град Варна. Училищната ми аудитория беше предимно от момчета, затова беше от изключителна важност да запазя тайната си. Защото бях запознат с дискриминацията и хомофобията, с която още не се бях сблъсквал.
Както всяка една сутрин, аз бях пред училище, чакайки да започнат часовете, докато от едната страна на двора не чух повикване което гласеше”ей педал”.
Думите идваха от момче, което беше от по-горните класове и бяха отправени към мен. Заболя… Тогава през целия ден, слушах подигравки от толкова много хора. Чудех се откъде знаят… И до ден днешен не разбирам как са разбрали. Исках деня да свърши.
Историята се повтаряше всеки един нов ден…до момента, в който границата беше премината! Чакайки пред училищната стая, същото това момче, което започна да ми се подиграва в началото, застана пред мен и ми блъсна чантата, така че тя да падне на земята…когато се наведох да си я взема той ме събори… със сълзи в очите, помня толкова ясно…как се смееха… как ме сочиха с пръст…
Чувах подигравките им. Дори днес, помня и усещам болката, която изпитвах. Дните минаваха, а всичко се повтаряше отново и отново… Криех синините си от родителите ми. Запазих в тайна всеки един ден от училище. Не знаех към кого да се обърна. Чувствах се толкова жалък. Беше ми трудно да приема, че това се случва на мен.
Докато в един момент не реших да посетя училищния психолог. В продължение на няколко месеца, заедно с нея работихме по това как да се справям с тормоза в училище. Помня с яснота всеки един съвет, който ми даваше, но не знаех, че един от тях ще промени живота ми. Да се преместя в друга гимназия.
Годината беше 2013. След преживяното, не исках да съм около момчета. Реших да се запиша в Професионална гимназия по текстил и моден дизайн Варна. Бързо се превърна във всеобщ любимец. И виждайки, че е безопастно, реших да призная за това какъв съм на няколко човека. Започнах с най-близките си от класа. Продължи с още хора от други класове. Тогава чух за деня на толерантността, който се провеждаше всяка последна сряда през месец Февруари.
Направих видео проект в подкрепа на транс, би и хомосексуалните, чрез който аз се открих напълно. Чувствах страх от това, което правя. Чувствах смелост, че го правя… и тогава след изричането на последните ми думи “Гордея се с това, че съм хомосексуалист”, цялото училище беше на крака. Аплодираха моята смелост.
Виждах сълзи в очите им и усмивки на лицата. Знаех, че съм на правилното място, в правилното време! През цялото това време до мен стоеше училищния психолог на гимназията, която ме надъхваше с бе моя подкрепа още от записването ми. Но известно време след това, не ми стига ше тази смелост.
Исках всички да ме приемат. Целия свят! Моето семейство! Ваканцията на лятото пред 2013 година, реших да предприема нова стъпка в живота си. Това, семейството ми да ме приемат такъв какъвто съм, беше единствената ми значима цел в онзи момент. И живота ми се срина тогава!
Отхвърлен от единствените хора, на които държа, бях подложен на всекидневни скандали, обиди и неприязън. Бях принуждаван да посещавам различни психолози, психиатри и сексолози. Мислейки се, че това е болест, родителите ми бяха решени да намерят”лек”.
Цялото това напрежение ме подтикна да се затворя в себе си. Излизах късно вечер, запознах се с лоши хора, които ме въвлякоха в света на наркотиците. Бях изгубил надежда, някой да чуе виковете ми зад тишината която пазех.
Връзката между мен и родителите ми беше изчезнала. В една от многото вечери, в която отново бях излязъл, попаднах на много интересна група от хора. Случайно запознали се, прекарахме вечерта в бар, където аз съсипвах тялото си с алкохол. Вечерта беше дълга и някъде в средата й, се бях озовал на един от парапетите на Аспарухово мост.
Все още не помня как бях стигнал до там. Стоейки неподвижен, гледах водата под мен. Изморен от живота, започнах да се замислям за всяка една обида, която бях чул за себе си. Усещах физическата болка, която получавах в началото. Не можех да си поема дъх, от думите на родителите ми, за които се сещах тогава и в един момент желанието ми за живот вече го нямаше.
Усещах лекота, все едно плувах. Усещах спокойствие, все едно проблемите ми не съществуваха. Тогава в най-лошия момент си спомних… Колко бях щастлив, докато се борих за правата си! Колко бях постигнал до този момент…. Колко още можех да постигна! Отново стъпил на земята, осъзнах колко много неща предстоят да ми се случат. Отдръпнах се от парапета, тръгнах си и оставих цялата вечер в миналото.
Отношенията с родителите ми си останаха същите. Стисках зъби и търпях, чаках момента, в който щях просто да свикнат. Докато в един момент всичкосе промени. След приемането ми в болница заради инцидент с наркотици, родителите ми осъзнаха, че ме губят. Осъзнах каква грешка бяха допуснали. Разказвах им през какво съм преминал за да се боря за това какъв съм. Разказах им за желанието ми да сложа край на живота си. И тогава виковете ми, които криех зад тишината бяха чути…
Месеци по-късно дойде отново последната сряда на месец Февруари. Използвах преживяното да създам отново проект, този път разказващ за хора, сложили край на живота си заради тормоза, дискриминацията и хомофобията.
След публикуването на клипа в медийното пространство, получих десетки съобщения от непознати и познати. Запознах се с хора, на които всъщност наистина бях помогнал. Днес правя същото… Разказвам моята история, за да знаеш, че самоубийството и наркотиците не са решение! Ти не си сам! Аз съм тук до теб. Аз ще ти помогна! Бъди силен и се дръж.
“Да си различен означава да си уникален. Светът е сив без нас” различните .
“Не е нужно да си сам, ако има хора, които се борят за същите права.”
