Филм, посветен на тракийската и ченгенската общности, които съжителстват хармонично във варненското село Тополи, запознава аудиторията с любопитни факти от културата, бита и живота на тези етнографски групи.
Младите хора от екипа бяха очаровани от топлото и гостоприемно посрещане в селото, организирано от Величка Иванова, секретар на Народно читалище “Св. Св. Кирил и Методий – 1927”.
Разкош от цветове, втъкани в автентичните народни носии, с които бяха пременени нашите домакини, беше първото впечатление при пристигането ни. Очарователна и вдъхновяваща направиха обаче срещата разказите на наследниците на двете общности, които с радост споделяха за историята, културата, обичаите и кулинарните специалитети, наследени от миналото.
Част от тях успяхме да опитаме с вкусната баница, приготвена специално за празника, в който се превърна срещата ни.
Сладкодумната Златка Мавродиева, наследничка на тракийските бежанци от Одринска Тракия, сподели:
„През 70-те години на 14-ти век селото се е казвало Енджикьой и е било изцяло с турско население. През 1889 година се преселват българи, бежанци от Калофер, сред които и Стоян Буйнов, който много добре се е сработил с хората тук. Помагал е в двата чифлика, един български и един турски. Имало е кошара, в коята бащата на Захари Стоянов е отглеждал овце. Захари Стоянов също е идвал, но не му харесва тук и тръгва към Русе. През 1878 година идват първите тракийски бежанци, а турците започват да се изселват от селото и така бежанците се настаняват в изоставените къщи. Прадядо ми е имал трима сина и дъщеря, която е починала. Тя му се явява на сън и го съветва да направи аязмо на мястото на изворчето в селото, което и до ден днешен се счита за лековито и много хора идват за вода. Така по традиция всяка година се прави и курбан за здраве на това свято място“.
От разказа на Златка Мавродиева разбираме още как някога са крали момите на хорото и как автентичните ритуали се пресъздават и днес от групата към читалището.
Част от нея е и Илияна Стоянова, която по любов пристига в Тополи, а днес сама вае красиви шевици, с които украсява ризите на своя съпруг.
„Червеното символизира кръвта и огъня, синьото небето и водата и има съюз между двата цвята, както и в живота“, споделя Илияна символиката на своята бродерия.
Всички в селото обичат и Росица Желязкова, младо момиче, възпитаник на НУИ „Добри Христов“, което се е заело с родолюбивата мисия да учи децата от Тополи на автентични народни песни.
Истински народен будител обаче можем да наречем учителката по история Калинка Ненова, която ни завъртя в омайна разходка из историята на Ченге.
Роси, Стаси и Емо в захлас попиваха мъдростта на емоционалните спомени, които бяха съживени по време на гостуването им.
В своята практика като учител Калинка Ненова има часове по краезнание, в които запознава своите ученици с историята на варненските етнографски групи, обичаи и поминък. Лъчезарна и сладкодумна, милата дама успява да задържи вниманието с приказки за стари времена и да поднесе историята по такъв начин, че тя остава запечатан в представите и душата на всеки.
“Родена съм в село Голямо Делчево, което днес е под водите на язовир Цонево. През 1967 година започна строителството на съоръжението и бяхме принудени да се изселим. Една доста голяма група се заселихме в Тополи, но в Тополи се засели много по-голяма група от село Аспарухово или Ченге, известно със старото си име Овчага.
От 1968 година до ден днешен двете етнически общности общуват чудесно и почти се забрави враждата, която в началото имаха помежду си. Сега има повече от 60% смесени бракове и не може да се каже кой е ченгенен и кой е маджурин. Старите тополчани се наричат маджури. Интересна е и тяхната съдба. Ченгя е една доста стара етническа група в пределите на Варненски окръг, а като цяло са се оформили три основни групи – ченгенска, еркечка и т.нар. съртовска етническа група“, започва своя разказ учителката.
Коя е най-добрата рецепта против махмурлук, как се прави манджа с охльови, шербет за разхлаждане и още много интересни подробности, ще научите от видеото.
Филмът, посветен на ченгенската и тракийска етнографски общности, е част от младежката поредица „Град, целунат от морето – Шарен кръстопът“ на СНЦ „Пресклуб Варна“ и се осъществява благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България, “Ти и Lidl за по-добър живот”, в партньорство с Фондация “Работилница за граждански инициативи” и Български дарителски форум.
Медийни партньори по проекта са младежкото издание Youth Street Varna и информационното издание TheSite24.net.
