Милица Иванова, носител на награда “Варна” в раздел “Ученик на годината”: Ние сме огледало на всичко, което ни заобикаля! (ВИДЕО)

Facebook
Twitter
Pinterest
WhatsApp

Милица Иванова е възпитаник на Първа ЕГ – Варна и е тазгодишният носител на Награда Варна в раздел ” Ученик на годината” в областта на общообразователната подготовка. Очарователното момиче е носител на многобройни първи и втори места в престижни международни и национални програми. Четирикратен стипендиант на МОН по „Програма на мерките за закрила на деца с изявени дарби“, гордост за своето училище и ОДК, където твори към вестник “НахОДКи” и литературен клуб “Кастилия”, част от екипа на младежкото предаване по Радио Варна “Свободен час”, достоен пример за своите връстници и рубриката “Искам да съм като теб” на младежкото информационно издание Youth Street Varna.

“Тази награда е голяма чест и признание за мен и е ясен знак, че аз съм в правилната посока и че задължително трябва да следвам пътя, който съм избрала. Това е голяма мотивация за мен, голям стимул и голямо щастие. Как се стигна до тук ли? От малка съм водена от своето любопиство, моето желание да опитвам нови неща, да не се страхувам, така съм възпитавана от моите родители. С възрастта започнах да се впускам в нови приключения. Опитвала съм какво ли не, като започнем от балета, каятинга, гмуркането и минем през литературното писане, журналистиката, част съм от младежкото предаване на Радио Варна “Свободен час”, пиша поезия и проза от малка.

Така се стигна до награда “Варна”, като естествено продължение на всичко, което правя с изключителна любов и желание. За мен е много важно да предавам нататък. Била съм запалена по това, което правя от мои приятели и се опитвам и аз да продължа това, което те са отключили в мен. Много хора се интересуват от това какво пиша, как го пиша, обичат да четат мои произведения, да се радват на успехите ми. Така се получава красива верига от хора, които се посвещават на различни каузи и занимания.

Относно това, за което пиша – вдъхновявам се от всичко, от буболечки до случайни хора, срещнати на улицата, различни емоции, които са ме докоснали.

Пиша за много неща. Има цитат на един австрийски мислител, който гласи: “За това, за което не може да се говори, трябва да се мълчи” , а аз смятам, че това послание в 21 век трябва да се промени и да звучи така: “За това, за което не може да се говори, трябва да се пише!”.

Аз пиша за всичко онова, което по принцип е незабележимо, като се опитвам да го изпълвам със смисъл и с послания”, споделя Милица.

Тя е представителна извадка на интелигентния, будния, амбициозен млад човек. Затова питаме Милица как реагира на другия свят, в който преобладавт агресивните млади хора и какво според нея ги прави такива?

“Аз съм изключително позитивен човек. През каквито и трудности да минавам, запазвам тази черта в себе си. Считам, че никой не се ражда негативен и лош, това според мен е отражение на заобикалящият ни свят, отношение на близки, на приятели. Нашата душа и ние сме огледало на всичко, което ни заобикаля. Ако към даден човек се подходи с лошо, с агресия, с негативно, той съответно ще отвърне със същото. Според мен тези хора могат да се променят, когато им се подаде ръка, когато промяната дойде отвънн и им се покаже, че има добро и доброто побеждава. Мисля, че тогава ще им е по-лесно да направят своя избор и крачка към светлото!”

За ролята на родителите и учителите при формирането на един млад човек Милица коментира:

“Родителите и учителите са най-голямата упора за всеки един млад човек, те са началната точка. Много е важно какви родители имаш, какви емоции ти предават те и на какво те учат. Училището, то си е вторият дом за нас, то ни дава голям тласък като млади хора. Учи ни на ценности, на доброта, на съпричастност, на емпатия. Когато става въпрос за възпитание и изграждане на един млад човек като зряла личност, семейството и училището вървят ръка за ръка.

Ден преди бала Милица споделя:

“Това ще е нашият последен миг заедно, след това се пръскаме по целия свят. След 20 юни ми предстои кандидатстване в Германия и силно се надявам да бъда приета в университета, който съм избрала. Живот и здраве, ще уча политология и журналистика. За мен е много важно в бъдещата ми професия да има слово и да има добро. Искам да се занимавам с НПО, които да подпомагат развитието на бежанци и на хора в нужда. Това е моята мечта. Надявам се един ден да мога да я осъществя”, допълни още очарователното момиче.

Повече вижте във видеото!

Този репортаж е част от проекта “Бодлив или щастлив” на СНЦ “Пресклуб Варна” и се осъществява с подкрепата на Фонд “Култура” към Община Варна в направление “Медийни проекти”.

Снимки: Личен архив и Youth Street Varna

(Visited 52 times, 1 visits today)
Facebook
Twitter
Pinterest
WhatsApp

Последни публикации

Close