Александър Тодоров, Милен Герчев, Павел Лазаров и Радослав Василев са завършили Националното училище по изкуствата “Добри Христов” във Варна, а това, което ги свързва е онзи магичен инструмент с космическо звучене, който кара всеки българин да потръпне и полети. Именно гайдата е в основата на тази симбиоза между тези млади българи, които преминават дръзко през времето, понесли в душата си родния фолклор и традиции, на които дават съвременно звучене и емоция.
Като достоен пример за подражание представяме талантливите изпълнители от фолклорна формация “ГайдарЪ” в рубриката “Искам да съм като теб на Youth Street Varna.
Радослав Василев е основателят на формацията. Той е възпитаник на НУИ „Добри Христов”, специалност „Гайда”. Споделя: „Обединява ни гайдата, така решихме да създадем „ГайдарЪ”, за да прославяме и популяризираме нашата музика!”
Милен Герчев свири на гайда от близо 10 години и също е възпитаник на НУИ „Добри Христов”.
Александър Тодоров споделя, че свири на гайда от 14 години и също е завършил Музикалното училище във Варна, а днес вече студент в академията.
Павел Лазаров свири на гайда от 12 години и все още е ученик в НУИ „Добри Христов”.
Няма българин, който да не е докоснат от гайдата, когато зазвучи. Как са се чувствали момчетата, когато за първи път са докоснали този инструмент и как се чувстват днес? Лесно ли е да бъдеш добър гайдарджия?
Милен: Не е лесно да си от най-добрите. Музикантите казват, че по принцип няма лесен инструмент. Трябва постоянство, години труд, за да усвоиш добре техниката на свирене.
Радослав: В това да станеш добър музикант се изисква много труд, отдаденост, безсънни нощи, да слушаш и чуваш музиката. Докато си малък и надуваш гайдата те заболява главата, съседите ти пречат, като цяло има много пречки, но това не трябва да те спира, за да постигнеш това, което желаеш.
Александър: Определено най-лесният път към това да бъдеш успял музикант, е дозата желание и воля, защото без тях не може да се получи това, което се получава, когато има усещане.
Павел: Насила хубост не става! Желанието е едно от най-важните неща освен упоритостта и тази отдаденост, която всеки от нас трябва да има. Добрите музиканти са добри именно заради това.
Радостно е, че млади хора следват пътя на традициите и популяризират фолклора. Каква е ролята на родителите в избора на момчетата?
Милен: Родителите трябва да ни подкрепят, със сигурност имаме нужда от това да ни насочват и да са с нас. Аз не съм знаел на какво точно искам да свиря. Моите родители са ме насочили към гайдата и благодарение на тях я харесвам и обичам. Иначе в моето семейство няма музиканти.
Радослав: При мен родителите са добрият пример. Баща ми е гайдар, от него се запалих, а той много ми помагаше, когато бях малък. Благодарение на него се превърнах в това, което съм днес.
Александър: В моето семейство няма нито един музикант. Гайдата ме привлече сама, без намесата на родителите ми. По-скоро беше като играчка за мен, като бях малък. После се превърна в любов.
Павел: Мен също никой не ме е карал да свиря или да ме е насочил специално към гайдата. Иначе в рода ми назад има доста музиканти, които са свирили на гайда и кавал, единият ми прадядо е бил певец. Сестричката ми също се занимава с народно пеене и гъдулка.
Зад гърба си момчетата имат много конкурси и фестивали, десетки награди и отличия. Какво е чувството обаче, когато излязат на сцената и докоснат сърцата на публиката със своето изпълнение?
Милен: Усмивките по лицата на хората ни носят удовлетворение. Щастливи сме, че доставяме удоволствие по някакъв начин с нашата музика.
Радослав: Когато видиш от сцената, че всички ти се радват и ръкопляскат, това е най-голямата награда за един музикант и това ни зарежда все повече.
Александър: Не е лесно да се свири на сцената, повечето музиканти цял живот имат в малка доза сценична треска. Но усещането от радостта на публиката е вълшебно, превъзходно.
Павел: Аз ще се опитам по малко по-различен начин да обясня моята гледна точка. Има хора, които са зависими към някои неща и им доставя определена доза удоволствие. Лично за мен и за нас музикантите и артистите, това което е нашият опиат и ни доставя удоволствие, са аплодисментите и усмивките по лицата в публиката.
Какво мислят музикантите за интерпретацията на тема фолклор, миксовете между поп фолк и фолклор, дали трябва фолклора да има интерпретации или трябва да се съхранява и популяризира в автентичния му вид, завещан от нашите баби и дядовци?
Милен: Има място и за двата типа фолклор в музиката, всяка музика си има своите слушатели и не пречи да се модернизира фолклора, стига да се разпространява разумно.
Радослав: Според мен светът върви напред, музиката се развива, нормално е да има нови интерпретации. Някои се получават добре, други не, зависи как ще се интерпретира. Някои прекаляват и става доста пошло и се губи истинската музика.
Александър: Българският почерк в световните жанрове е именно фолклорът, затова редно да се уважава в автентичният си вариант. Да не забравяме откъде е тръгнало всичко, но не е нужно да се забраняват интерпретации и модернизации.
Павел: Дали фолклорът има място в съвременната музика? Според мен това е един от начините младите хора да разберат и усетят това, че фолклорът е най-красивото нещо, което е останало и съхранило в нашата история. Фолклорът възпитава и младите хора трябва да слушат, обичат и пазят българският фолклор, за да остане това, което сме наследили така непокътнато без да се разваля това богатство!
Всичко ли може да бъде изсвирено на гайда?
Радослав: Да, ние точно това правим, опитваме се да свирим световни хитове, освен нашия автентичен фолклор. Хората се радват, харесва им. Свирим рокендрол парчета и всякакви стилове.
Къде могат да бъдат видени от формация „ГайдарЪ”?
Павел: Няма конкретно място, където могат да дойдат да ни слушат хората, свирим на всякакви мероприятия, рождени дни, сватби, хората могат ако искат да ни намерят чрез нашата фейсбук страница ГайдарЪ, имаме публикации в социалните мрежи, в ТикТок, в ютуб канала ни – Формация „ГайдарЪ”, споделяме изяви на сцена и забавни задкулисни преживявания.
Повече вижте във видеото!
