Тя не одобрява приятеля ти. Тя мисли, че най-добрата ти приятелка се възползва от теб. Тя обсъжда килограмите ти.
Тя „предлага” да си пренаредиш стаята и заявява, че не иска да те безпокои – но – защо, за Бога, не си се обаждала през последните 48 часа? Преструва се на болна, казва, че е безпомощна за домакинските задължения, а знаеш, че не е така и те обвинява, че не си добра дъщеря, ако имаш свои планове за уикенда, вместо да отидеш на пазар в мола с нея.
А ти си вече на 35.
Ти знаеш, че тя може да се грижи за себе си. Ти знаеш, че не е болна. За своите 60 години тя се справя добре на отговорната си работа и на цял работен ден. Все още е достатъчно силна, за да си запали печката през зимата и да изчисти цялата къща напролет. Тогава защо след всеки разговор с нея, ти се чувстваш виновна или гневна?
Контролиращата майка.
Не подценяваме ролята на контролиращия баща, но тук ще обърнем внимание на майката, защото:
Връзката, която детето има с майката, обикновено е най-важното взаимоотношение. Тя е специална, не само, защото има огромна роля за развитието на детето, а защото тя определя какъв възрастен ще стане по-късно.
Самооценката, самоуважението, идеята какво е любовта, както и много други неща на възрастния, до голяма степен са следствие от връзката, която е имал с майка си като дете. И тъй като детето идва в този живот от (чрез майката), съвсем естествено е тази връзка да е като никоя друга. Ето защо може да има сериозни проблеми в живота като възрастен, ако тази връзка е дисфункционална или „болна”.
Естествено е за един родител да направлява своето дете докато расте, но някои родители просрочват тази грижа. Контролиращият родител престъпва границите на разумния и нужен контрол, който помага на детето да стане уверен и независим възрастен.
Психолозите казват, че контролиращите родители имат авторитарен стил на родителстване и често демонстрират поведение, което е следствие от собствената им неувереност, несигурност и тревожност.
За всеки родител е важно да упражнява някаква степен на контрол, но понякога това отива твърде далече.
Какво се случва, когато майката изпада в крайност по отношение на контрола и се превръща в контролираща майка?
На първо място става дума за границите. Майката няма никаква идея къде започва и свършва тя и къде започва и свършва детето й. И така детето се възприема като „разширение” на майката. И ако детето е „разширение” на майката, а не отделна личност, тогава е съвсем естествено неговите нужди да бъдат игнорирани и отхвърляни.
В резултат на това детето е преплетено с майката и удовлетворява нейните потребности и амбиции. Това, което е важно за развитието на детето се пренебрегва, но затова пък потребностите на майката са удовлетворени.
Психологическото развитие на такава майка не съвпада с нейната хронологична възраст. Това е , което се нарича – „възрастно дете” – и въпреки, че нейното дете е много по-малко от нея, когато става въпрос за това, което се случва на емоционално и психическо ниво, може да няма голяма разлика.
Как изглежда контролът?
Различни са поведенческите модели в такава ситуация. Това, което обикновено произтича от подобно поведение е инвалидизиране на детето. Към детето се отнасят по начин, който казва: прави, каквото аз искам и ще бъдеш приет; не прави, това, което казвам и ще бъдеш отхвърлен. Липсва идеята за безусловната любов. Има любов по задължение.
Когато е много малко, оцеляването на детето зависи изцяло от майката. Ако детето тръгне против нейните желания, то ще бъде обречено на смърт. Най-малкият намек за отхвърляне е достатъчен, за да се контролира детето. („Ти като искаш оставай на люлките, аз си тръгвам”). И през този период не е възможно за детето да си зададе въпроса какво се случва, защото тази негова способност все още не е развита.
Ако детето много години е било инвалидизирано, твърде е възможно това да наруши вътрешната му свързаност. Това е връзката, която то има със своя собствен вътрешен свят. Това са: нужди, желания, чувства, мисли, емоции, интуиция и други важни и съкровени аспекти на личността.
И поради тази вътрешна несвързаност, е твърде възможно то да израсне зависимо от майка си. Детската идентичност няма да отразява това, което е наистина за детето. Тя ще отразява това, което майката е проектирала в него и което тя одобрява.
Когато детето порасне, трудно ще разбира какво се случва в неговия вътрешен свят. Ще е нещо като да гледа извън себе си, към другите – за да знае какво да прави, какво да чувства и как да мисли.
7 характеристики на контролираща майка:
1.ТЯ Е ПЕРФЕКЦИОНИСТ.
Една от основните характеристики на всяка контролираща майка е, че тя е класически перфекционист. Често е склонна да изисква това от децата си, както го прави в собствения си живот.
Това води до свръх-контрол и свръх-протекция, които от своя страна са причина за ригидността у детето.
2.ТЯ ВИНАГИ ЗНАЕ КАКВО Е НАЙ-ДОБРО ЗА ДЕТЕТО Й.
Една контролираща майка вярва, че нейният начин е единствено правилен.
Тя често е склонна да прави „неща” вместо детето си, защото мисли, че ги прави по-добре и така улеснява детето си, като го освобождава от това задължение.
Докато израства това дете се чувства безпомощно, потиснато и винаги със съмнението, че не се справя достатъчно добре.
- ТЯ ИМА ВИСОКИ ОЧАКВАНИЯ.
Тъй като контролиращата майка е класически перфекционист, съвсем естествено за нея е да има високи очаквания. Тя оказва голям натиск върху детето, поставяйки му нереалистични цели, като например да получава най-високите оценки на всички изпити.
Такова отношение може да доведе тийнейджъра до бунт и непокорство или да го направи още по-зависим от родителите за решаване на всичките му проблеми, тъй като му липсва инициатива.
4.ТЯ Е МАНИПУЛАТИВНА.
Някои контролиращи майки могат да бъдат манипулативни и да направят така, че децата им да вярват, че любовта им е условна. Контролиращият родител често използва любовта като награда за успех и сурови наказания за провалите.
Тези нелогични наказания карат децата да се чувстват изоставени и те биха могли да живеят в постоянен страх от изоставяне.
Също така, контролиращият родител използва любовта и привързаността като подкупи, за да убеди децата си да правят, това, което той иска.
5.ТЯ КОНТРОЛИРА ВСИЧКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ НА СВОИТЕ ДЕЦА.
Всяка контролираща майка се опитва да контролира всички отношения на децата си.
Тя им казва с кого могат и с кого не могат да общуват. Обикновено е наоколо, когато дойдат приятелите на детето им и се намесват в техните разговори.
Ако детето говори по телефона, тя се опитва да чуе за какво говори и без проблем нахлува в личното му пространство.
- ТЯ КАРА ДЕТЕТО ДА СЕ СЪМНЯВА В СЕБЕ СИ.
Контролиращият родител може наистина да повлияе върху самооценката на детето в дългосрочен план.
Тя често кара децата си да се съмняват в себе си за всичко, което правят – от начина, по който вървят, говорят или дори как дъвчат храната.
Дори и като възрастен, някой, който има контролиращ родител, в негово присъствие се чувства все едно е на 10 години.
- ТЯ СЕ СЪСТЕЗАВА ЗА ОБИЧТА НА ДЕТЕТО СИ.
Тя се опитва бавно да го отдалечава от приятелите му или дори от други членове на семейството, може да се опита да изолира детето, като не му разрешава да играе с други деца и ако реши, че може да бъде изместена, може да стане още по-манипулативна – само, за да може да контролира и да е сигурна, че то ще бъде зависимо само и единствено от нея.
Как да се справиш в тази ситуация?
Справянето с контролираща майка е трудно, тъй като чувството е сякаш си в затворническа килия. Сякаш си приклещен между това, което ти искаш и онова, което родителят иска за теб. Пътят към свободата може да бъде дълъг, защото той не осъзнава как поведението му се отразява на твоето благополучие.
Ето няколко полезни стъпки за справяне с контролиращата майка, които могат да ти бъдат от полза, за да се изплъзнеш от хватката на контрола и да живееш по-пълноценен и независим живот.
- Премисли нейното поведение.
Просто се запитай каква е причината тя да действа по този начин.
Най-лесно е да се каже, че тя е „контролираща”. Това е етикет, който може би отразява твоя гняв и може би изобщо не отговаря на това, което се случва. Има за какво да се замислиш, преди да определиш твърдите си граници и да я дистанцираш от живота си.
Възможни обяснения на това, което изглежда като контролиращо поведение:
- Може би тя е самотна и не може да го признае и пред себе си. Ако е вдовица или баща ти е далече или е необщителен, тя може би копнее за твоята компания. Колкото и да са й близки приятелите, те може да не я познават толкова добре, колкото семейството й. Ако тя признае своята жажда за близост, това би могло да я накара да се почувства гневна заради баща ти и необходимостта да живее с него или може да я направи много тъжна, за това как завършва живота й. Като член на семейството, на нея й е по-възможно да се наложи на тебе, отколкото на някой друг.
- Може би тя скърби. Ако баща ти е починал, тя може да не успява да се справи с тази загуба. Да, някои хора продължават напред след година и повече. Но други тъгуват три или пет години след смъртта на някой важен в живота им. Някои хора никога не успяват да минат през това и имат нужда от професионална помощ. Твоето присъствие може би я разсейва от нейната мъка.
- Не е нужно някой да е починал, за да тъгува. Ако твоята майка се грижи за свой 80-годишен родител, който е безпомощен или ако баща ти е болен или брат ти инвалид страда от деменция, например, твоята майка може трудно да се справя с новата реалност. Ако тя губи своята приятелка от рак или се опитва да готви и да чисти за хората, за които се грижи, и едновременно се справя на работа или у дома, тя може би е потънала в това, което се нарича „изпреварваща скръб” и от допълнителните задължения у дома.
- Може би има тревожно разстройство. Хора със социална фобия се страхуват от оценката на другите или ще се притеснят по някакъв начин, ако са сред хора, които не познават добре. Ако едното или двете деца са с нея (дори порасналото дете), майката със социална фобия може да измести фокуса от себе си към детето. Ако страда от агорафобия, ако няма придружител, когато е навън, това може да доведе до паника.
- Неспособна да създава приятелства, тя разчита на детето за разговори и компания.
- Може би тя наистина е болна, но не иска да го признае пред себе си или не иска да те товари. Ти не я виждаш всяка една минута през деня. Може би й отнема часове да свърши нещо, което обикновено отнема няколко минути. Ти виждаш горящата печка и чистата къща. Ти знаеш, че тя ходи на работа всеки ден. Но ти не виждаш какво й струва, за да прави това.
Или може би наистина Тя е проблемът – тя е контролираща майка . Ако контролиращото поведение е в ход от детството ти. В такъв случай:
- Отдели се емоционално от миналото си.
Опитай да се отделиш емоционално от миналото си. Ти не си отговорен за начина, по който са се отнасяли към тебе като дете. Те са правили, каквото са мислели, че е най-добро за теб. Ти си отговорен за начина, по който позволяваш да се държат с теб като възрастен.
Опитай се да се конфронтираш с твоето минало и да се отделиш, за да развиеш по-позитивни ценности и по-силно чувство за независимост.
- Говори с родителите си за проблема.
Много родители са свръхпротективни и в повечето случаи не разбират това, тъй като го правят просто, защото те обичат.
Въпреки, че е възможно да реагират остро, опитай се да поговориш с тях за проблема и им кажи как тяхното контролиращо поведение влияе върху живота ти и как би искал да имаш повече независимост.
- Разпознай собствената си личност.
Дръж в главата си мисълта, че си личност, точно както всеки друг и заслужаваш да имаш своя собствена идентичност.
Можеш да правиш своите собствени избори и да поемаш отговорност за това, което правиш.
Ако откриеш, че се съобразяваш с одобренията или неодобренията на родителите си, опитай се да разбереш каква е причината да го правиш.
- Промени поведението си
Ако твоите родители са много контролиращи и не се съмняват в своето поведение, дори след като си говорил с тях, тогава най-доброто, което можеш да направиш е да промениш своето поведение.
Например, ако родителите ти се обаждат често през деня, кажи им, че ще ограничиш обажданията до едно на ден.
- Очертай ясни граници
Опиши ясно границите – какво от поведението им ще приемеш и какво няма да толерираш.
Опитай се да не спориш, когато критикуват или обвиняват, а спокойно си кажи мнението и продължи.
И накрая – любима мисъл:
„ Добрата майка е тази, която прави ненужно майчиното рамо”.
Източник: Психологичен център S.O.V.A.
Автор: Светлана Сотирова – Психолог/Психотерапевт
