Захари Карабашлиев, популярен и обичан автор на книги, разкази, пиеси, сценарии, статии и писма до приятели, стана част от красивата инициатива на Гимназията по Текстил и моден дизайн във Варна като продължение на конкурса „Отвъд усмивките – Как си всъщност?“ на УНИЦЕФ – България, където след трудна селекция са отличени 9 творби на осмокласници и деветокласници от гимназията.
“Благодаря за възможността да прочета есетата, които ми изпратиха от гимназията. Всяко едно от тях ме направи малко по-добър, малко по-разбиращ вашият вътрешен свят, вашите копнежи, мечти, вашите страхове и притеснения”, сподели Захари Карабашлиев.
Ето част от есето, което писателят представя: “Първият близък човек, който загубих беше дядо ми. В очите ми той беше като герой, но аз не губя надежда, че той не е с мен, той е до мен винаги дори и сега. Страхът е всичко. Той е като непреодолима болест, от която няма спасяване. Страх от това да не изгубиш важен за теб човек, страх от това да не останеш сам, страх от неочакваното, страх от много неща. Чувството да си сам не е особено приятно. Казват ми, че в този свят си сам. Да не очаквам помощ от никого. Казват ми, че трябва сам да се оправяш. Аз не мисля така. Всеки се нуждае от някой до себе си, от близост, обич и топлина. Не харесвам хора, които предпочитат да се смеят и усмихват фалшиво”, гласи част от текста на есето.
Цялото есе чуйте в прочит на писателя Захари Карабашлиев във видеото!
