Българка. Жилава, но фина. Стройни плитки падат по рамене й. Медни пафти обгръщат снага й, ръце, изваяни, чевръсти я пазят.
Цветчета корона й правят. Глухари, лютичета, кукуряк, иглики, теменуги вплитат се едни в други. Шевици браздят тънки й ръчици, вратле й прегръщат.
Пазва й с гайтани извезана. Бели зъби блестят в усмивка блага. По страни й обли румяна пламти. С черни си очи дълбоки, гали всичко навред си. Майка й гледа я обично, гордо. Забрадка алена пази й глава хубава. Плитка се спуща, злато от уши й блести.
Бръчици весело играят по лицето й светло. Разказват що е преживяла, отгде иде. Българка горда – жила вековна. Престилката шарена сама си тъкала.
Втъкала цялата любов, всичкото щастие, сълзи блажени, пожелания благочестиви. Пеят. Майка пее за рожба си, рожба пее за мале си. Ваяни кат на грънчарско колело. Горе, отгде всички ги чуват.
Гласът й от ехо придружен, претърколя поляни и склонове, залюлява дървета, качва птичи гнезда. Птички сладкопойни пригласят им. Стекли се всички животни, унесени слушат песня благословена.
Любов най-чиста. Майка България пее, багри й се разливат по топла земля.
Величие извира из корените й безмерни. Ручеи носят тоз глас божествен. И днес щом чуеш злато да капе от уста звънливи и усетиш таз тръпка, гдето не си бил, знай че си чедо благословено на майка България. Вечно.
Автор: Рада Колева – IV EГ Варна
