Баскетбол на колички към БК “Черно море – Тича”: Рехабилитация, адреналин и “хапче” щастие за хора с двигателни проблеми (ВИДЕО/СНИМКИ)

Facebook
Twitter
Pinterest
WhatsApp

В рубриката “Школите на Варна” младежкото информационно издание Youth Street Varna представя отбора по баскетбол на колички към БК “Черно море – Тича” във Варна, хората, които вдъхновяват със силата на духа и волята си и са пример за борбеност и дисциплина.

Динамиката в залата е огромна, адреналинът и позитивната енергия се усещат във въздуха. Мечтата на всички спортисти от клуба е повече хора да се включат в техния кръг, за да се разрасне отборът и да стане още по-силен. Затова основният призив на всички състезатели по време на нашата среща беше повече хора, които имат проблеми с опорно-двигателния апарат, а и не само те, да посетят тяхна тренировка, да се запознаят с тях и да опитат от удоволствието, което изпитва всеки един от хората, с които ви срещаме в този репортаж.

Представянето на  баскетбол на колички към БК “Черно море – Тича” е част от проекта на СНЦ „Пресклуб Варна“ – „Виртуална информационна борса – Школите на Варна” и се реализира с финансовата подкрепа на ЕНЕРГО-ПРО в контекста на инициативата “ЕНЕРГО-ПРО ЗА ОБЩЕСТВОТО” в направление „Детско развитие” и медийното партньорство на СайтЪТ.

Обретен Михов – член на УС на БК Черно море – Тича разказва интересната история за възникването и развитието на клуба по баскетбол за хора в колички.

Баскетбол на колички към БК Черно море – Тича има много интересна история, чието начало се губи в началото на миналия век. За първи път през 1986-87 година ентусиасти се събират и правят два отбора от по пет човека, обединени в отбор “Варна”. По това време отбора тренира с конвенционалните колички, с които неговите играчи, хора с увреждания на опорно-двигателния апарат, са се предвижвали по улиците. През 1992 година се регистрира клуба “Херкулес”. През 2010 година в София се основава клуба “София – Балкан”. По това време във Варна се регистрира клуба “Варна 2010”. От отбора, създаден преди 14 години, в настоящият отбор има 4 души и все още някои от тях са на терен.

“Баскетболът на колички е много интересен спорт, далеч по-динамичен от обикновения баскетбол. Ние все още сме в началото на развитието на масовия спорт за хора с увреждания, защото когато има масов спорт, може да се развива и елитен спорт. Сега се броим на пръсти. Нужни са ни минимум десет човека за два отбора, които да правят на всяка тренировка двустранни игри.

В момента имаме много голяма нужда от помощ, емоционална подкрепа и съпричастие към нашия спорт, не съжаление към нас. За жалост повечето от хората изпитват съжаление, но всъщност тези хора заслужават единствено уважение, защото те са надмогнали самосъжалението, те са истински и волеви. Този спорт, който ние предлагаме, е единствения колективен спорт, който развива всестранно хората в колички.

Тренировките ни са прекрасни. В лицето на треньора Илко Илиев намерихме един човек, отдаден на 100% и отгоре. Физически нашите състезатели са много добре подготвени. Баскетболът дава възможност за бързина на ума, защото ситуацията трябва да се прецени за секунди, да премислиш къде да подадеш, как да застанеш, да блокираш, да освободиш път за партньора, бързина, чувството за колективен дух”, споделя Обретен Михов.

Водеща фигура за отбора е и неговия треньор доц. Илко Илиев. Ето какво споделя той:

“Баскетболът с колички е особен спорт, тъй като едновременно с ръцете трябва да задвижваш количката и в същото време да полагаш усилие за владеене на топката. Всички технически умения се изпълняват с ръце и затова е необходимо много добро владеене на топката и в същия момент да се владее на високо ниво количката, която се явява като част от тялото.

При баскетбола в колички учебния процес сме базирали на определени принципи, зад които се крие изграждането на колективен дух, на сътрудничество и взаимопомощ, които са в основата на нашето израстване и на определени качества като воля за победа, целеустременост, концентрация, устойчивост на вниманието, спортен дух. Не на последно място и умение за комуникация и работа в екип. Радостта от играта за тези хора е като хапче, което стимулира приятни емоции, забравят се болка и тягостна атмосфера, проблеми, самота и постепенно се формира ново съзнание за комуникация с останалите членове в отбора, споделя Илко Илиев.

Треньорът не спестява и градивната критика на своите състезатели, не се отнася към тях снизходително, а напротив, взискателен е с цялото уважение към борбения дух на всеки един от баскетболистите в колички.

“Това е част от развитието на всеки един от участниците, който има свой потенциал, който е висок, но не може да бъде разкрит, ако аз не бъда критик основно, но в положителна посока. Добре е хората, които са в инвалидни колички да се включат в нашия отбор, тъй като баскетболът може да бъде използван за рехабилитация, за промяна на средата, както и за спортно-състезателна дейност”, допълва Илко Илиев.

Предстои отборът да отбележи 30-годишен юбилей на едно от момчета. По този повод планират приятелска среща с един от софийските отбори в центъра на България – Велико Търново, разкри Обретен Михов.

Константин Георгиев е от Варна и скоро ще навърши 30 години. В отбора по баскетбол на колички е от две години. Попада в инвалидна количка след тежка катастрофа.

“Винаги съм бил спортист и за мен връщането в зала с тези прекрасни хора и с този заряд, който има в тази игра, ме накараха да се почувствам отново жив. От 8 години съм в количка. След инцидента повече от 6 години не бях спортувал. Човекът, който ме мотивира да се върна към живота си е Димитрина Колева. Търсех по всякакъв начин да намеря някакъв активен спорт за хора с увреждания и това се оказа много голям проблем, защото няма добра реклама на спортове за хора с увреждания.

Не е достатъчно да тренираш с рехабилитатор у дома, да ходиш на санаториум и да си губиш времето. При мен това се случи в общи линии, години наред се отдадох само на рехабилитации, но се оказа за мен лично, че това е било губене на време. Ако тези години ги бях прекарал тук, в залата, щях да се чувствам далеч по-добре и щях да постигна по-добри резултати в спорта. Аз съм бивш спортист, хандбалист, трябваше още в болницата някой да ми каже, че имам този шанс да продължа в спорт за хора с увреждания.

Малко хора знаят точа, че баскетболът в колички е създаден точно с тази цел след втората световна война да могат хора с увреждания да се развиват по всякакъв начин при травми в ръце, гръбначен стълб, долни крайници, ампутации и др. Този спорт е бил създаден именно за рехабилитация”, споделя Константин.

Тими е на 15 години. Учи в Първа ЕГ и полага усилия, за да съчетава училището със спорта и да е отличничка и в двете.

Тренирам от две години. Преди това отново тренирах, но тогава не ми допадаше така. Когато реших отново да пробвам се оказа много по-интересно за мен. В началото беше трудно да свикна, но с тренировките се свиква и вече не е трудно. Понякога ходя на CrossFit и на плуване , но баскетболът е на първо място и най-много ми харесва от всичко. Идвам с най-голямо удоволствие. Като цяло бих казала, че нашият спорт не е за всички, но ако някой има желанието да опита нека знае, че няма нищо страшно, никой не хапе, ако му хареса е много готино. С удоволствие чакаме нови хора!”, сподели Тими.

Ахмед е на 29 години, родом от Силистра. Живее във Варна от две години. От три години тренира баскетбол на колички.

“Баскетболът на колички е най-прекрасният спорт. Той ме научи на дисциплина, на работа в екип, подари ми много хубави емоции. Обичам този спорт и до края на живота си ще го практикувам. От все сърце пожелавам да можем да намерим други млади хора с проблеми в упорно-двигателната система, които да се присъединят към нас и напред във времето да имаме в световен мащаб успехи”, сподели Ахмед.

Мартин Иванов е в отборът по баскетбол на колички от неговото създаване през 2010 година и е капитан на отбора.

“Какво ми дава този спорт- нови приятели, адреналин и приятни емоции! Чисто физически развива тялото. Въпреки че повечето сме с проблеми на долните крайници, нагоре сме като терминатори. Освен тялото, спортът развива умението за работа в екип, защото това е отборен спорт и развива мисълта. Защото баскетболът се играе освен с ръце и с глави, с мисъл”, категоричен е Мартин.

Димитрина Колева е в отбора от 10 години.

“Каня всички да дойдат при нас, но някои дори не искат да дойдат и да видят. Като чуят “в колички” и всичко приключва. Хората, които съм канила, са ходещи и имат суеверието, че ако дойдат да опитат играта в количка, ще им се случи нещо лошо. С удоволствие бихме приели всеки, нека дойдат и видят колко е позитивна атмосферата при нас!”, сподели Димитрина.

Сашо Христев играе баскетбол в колички вече шеста година.

“В отбора се чувствам страхотно. Когато играя изпитвам удоволствие от играта и с всяка тренировка се забавлявам все повече. Критиката не ни притеснява. Ако искаме да ставаме добър отбор, винаги тренерът трябва да ни критикува, защото градивната критика е добра за отбора”, споделя Сашо.

Христо Мисляков тренира от 2011 година.

“Започнах да играя по случайност, но с времето се влюбих в играта. Аз не съм спортна натура, никога не съм спортувал в живота си. Единствено футбол в квартала. След няколко тренировки промених мнението си, полека лека завързахме приятелства с останалите играчи и така 13 години.

Има динамика и напрежение в спорта, това е мъжка игра, нищо, че участват и дами.

Така са проектирани количките обаче, че няма как да си нанесем някаква по-сериозна травма. Иначе е като във всеки друг спорт, не може без травми, но те са сладки травми. Много хора са идвали и ще идват за тренировка – две и няма да се върнат повече в залата, ако това не е техния спорт. Това не е само физическо усилие, това е социализация.

Ние сме екип, група от хора, които и в живота са заедно. помагаме си по всякакъв начин, макар че сме разнородни личности.

Сред нас има ИТ специалист, аптекар, различни хора, но като се съберем ни е приятно и интересно да сме в една компания. Спортът е основата, той ни събра, но от там нататък е желанието да контактуваме. Следващият месец ще имаме състезание, там ще сме над 30 човека. Ние сме вече едно семейство цялата федерация. Толкова добре се познаваме, че вече е невъзможно да се разделим. Когато ние започнахме да играем баскетбол, никой в България нямаше идея какво прави. Изминахме дълъг път, докато стигнем до това ниво да има национален отбор, който има победи извън границата ни. Очаквам от тези младежи тук медали”, сподели Христо.

За желаещите да се включат към БК “Черно море – Тича” няма възрастови ограничения.

“Може да се каже, че имаме условна долна граница, но не и горна. Аз на 58 години започнах да играя баскетбол. На 69 се отказах от активния баскетбол и реших, че ще помагам с всичко, което мога. Но баскетболът влезе в сърцето ми и съм на всяка тренировка с тях”, коментира още Обретен Михов.

Той споделя, че една от основните трудности при тях, е намирането на нови играчи. Информацията за хора с двигателен дефицит, които са на количка, е ограничена. Затова призова хора, здрави в ръцете и главата, но с проблеми на опорно-двигателния апарат, да се присъединят към тях, за да надградят отбора.

Михов подчерта с гордост, че от 7-членния отбор, петима са с висше образование, а трима са и национални състезатели. Всички са работещи хора, като един от тях има и собствен бизнес.

“Тук хората променят начина си на мислене. Едно от момчетата го изведохме от Дом за хора с увреждания. От едно забутано градче дойде, промени се, завърши си висшето образование. Говорим за това, че тук развитието е във всичко – емоционално, духовно, професионално, физическо. Всичко се случва с голям ентусиазъм.

Този спорт, обаче, е много скъп спорт. През 2011 година Министерство на спорта купи количките за отбора, но на “килограм”. Тук има специфика, при всеки един според заболяването трябва да се вземат размерите и да се изработи специална персонална количка. Сега тече кампания точно по този повод да съберем пари за индивидуална количка на Тими, която е много перспективен състезател. Тази количка струва 4400 евро, но кампанията остава отворена, защото всеки един има нужда от такава количка”, допълни Обретен Михов.

Всеки, който желае да стане част от задружния тим на отбора по баскетбол на колички, може да открие контакт за връзка в сайта на БК Черно море – Тича.

(Visited 9 times, 1 visits today)
Facebook
Twitter
Pinterest
WhatsApp

Последни публикации

Close