Калинка Ненова от Тополи със сладкодумна разходка из историята на Ченге и рецепта против „машмурлука“ (ВИДЕО)

Facebook
Twitter
Pinterest
WhatsApp

Филм, посветен на ченгенската и тракийската общност, които съжителстват хармонично във варненското село Тополи, предстои да запознае аудиторията с любопитни факти от културата, бита и живота на тези етнографски групи. Той е част от младежката поредица „Град, целунат от морето – Шарен кръстопът“ на СНЦ „Пресклуб Варна“ и се осъществява благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България, “Ти и Lidl за по-добър живот”, в партньорство с Фондация “Работилница за граждански инициативи” и Български дарителски форум.

Медийни партньори по проекта са младежкото издание Youth Street Varna и информационното издание TheSite24.net. Част от филма е интервюто със сладкодумната и очарователна Калинка Ненова, която с обич наричат баба Калинка.

Милата дама успя да омагьоса младежите от екипа, които гостуваха в селото по покана на Величка Иванова, секретар на Народно читалище “Св. Св. Кирил и Методий – 1927”, откъдето организираха топлото и гостоприемно посрещане.

Роси, Стаси и Емо в захлас попиваха мъдростта на емоционалните разкази, които бяха споделени по време на гостуването им.

Калинка Ненова е учител по история. В своята практика тя има часове по краезнание, в които запознава своите ученици с историята на варненските етнографски групи, обичаи и поминък. Сладкодумна и очарователна, баба Калинка успява да задържи вниманието с приказки за стари времена и да поднесе историята по такъв начин, че тя остава запечатан в представите и душата на всеки.

Ето какво сподели Калинка Ненова за екипа на “Град, целунат от морето – Шарен кръстопът”:

“Родена съм в село Голямо Делчево, което днес е под водите на язовир Цонево. През 1967 година започна строителството на съоръжението и бяхме принудени да се изселим. Една доста голяма група се заселихме в Тополи, но в Тополи се засели много по-голяма група от село Аспарухово или Ченге, известно със старото си име Овчага.

От 1968 година до ден днешен двете етнически общности общуват чудесно и почти се забрави враждата, която в началото имаха помежду си. Сега има повече от 60% смесени бракове и не може да се каже кой е ченгенен и кой е маджурин. Старите тополчани се наричат маджури. Интересна е и тяхната съдба. Ченгя е една доста стара етническа група в пределите на Варненски окръг. Те се оформят три основни групи – ченгенска, еркечка и т.нар. съртовска етническа група. За съртовската група има много интересни сведения.

Ченгя е било опожарявано многократно от османските завоеватели. При всяко опожаряване са се разселвали самите ченгени и така са заселили бившата провадийска околия. Сърта е заселен от ченгенските изселници – Градинарово, Снежина, Овчага. Най-старото село на Ченге е Овчага. Храброво, Китка, Славейково също са създадени от ченгени.

Ченгени се обособяват като самостоятелна група и по различен начин се обличат от останалото население. След дългите опожарявания една група от Ченге решава да отидат при султана и да искат покровителство. Заявяват, че не искат повече набези и ако може да ги обяви за пазачи на трите прохода – Руенския, Ришкия и Айтошкия проход. Султана попитал по какво ще ги отличава? Те му отвърнали, че ще се обличат в т.нар. сурешки дрехи. Естественият цвят на вълната е бежово и кафяво. Те допълнили, че ще се обличат в черни дрехи, в т.нар. от ченгенци черноок цвят, близо до бордо. Така започнали да пазят проходите.

Много характерно за ченгенската носия е, че се дублира с капанската. Ченгени претендират, че са далечни потомци на хан Аспарух, че там е забил конската опашка. Казвам го в ироничен смисъл, защото първите писмени сведения за ченгенци са от 1480 година.

Сред тази среща при султана, Ченге е било обявено за вакъф номер едно на султан Селим Първи. 1483 година избухва в Североизточна България въстание. Това въстание е било потушено в района на Ченге.

Али паша, който е командвал турските войски, след битката, когато разбрал за победата, но видял и победителите колко са останали, казал:“ Ейй, това е ченгене работа“. Ченгене работа било мъртво поле, осеяно с трупове, при което не можело да се каже кой е имал полза. След тази битка Ченге получава името си, а дотогава се е наричало Овчага.

Много хора се питат какво значи Ченге. Някои го тълкуват като охранители на прохода, а официално Али Паша влага в това наименование смисъла на равностойна битка на победители и победени, битка на поражение”, разказва Калинка Ненова.

Питаме каква е връзката с ваяците, които имат сходна история?

Младежката поредица „Град, целунат от морето – Шарен кръстопът“ представя етнографската общност ваяци, считани за потомци на рода Дуло (ВИДЕО)

“Много са близки тези общности, по носиите си приличат. Голица и Ченге претендират да бъдат освободени от еничарския данък. Еничарският данък е кръвен данък, събиране на момчета от населението. Правили са го в най-студеното време, в края на януари, началото на февруари. По този повод 2 февруари е посветен на съхранените българи от еничарството. Имаме много общи елементи в носиите и в шевиците. По едно и също време, когато Хан Аспарух прави вал, Аспарухов вал, той минава през еркечските села. Но се счита, че тук е поставил границите на българската държава.

Характерно за празниците на Ченге, е че те са общобългарски празници. Само има елементи в празниците, които се взаимстват и постепенно започват да се преливат един в друг”, допълва баба Калинка.  

Тя сподели още нещо изключително интересно, а именно, че в Тополи, в овчарските кашли, е преспал няколко вечери и Дякона Васил Левски. Раковски е ученик на Левски, а Стоян Буйнов е местният герой, който е ученик на Раковски и събира последователи за легията му от този край.

Учителката разказва с носталгия откъде е и носията й. Част от нея е дарена от ученичка, която поднесла като подарък везаната риза, когато се заженила. Престилката си намерила да се ползва за изтривалка, изпрала я и я върнала към предназначението й.

“Приемственост от старото към новото поколение има и аз успях да я осъществя”, с гордост заявява учителката.

Кои са най-характерните ченгенски ястия и коя е панацеята против „машмурлука“?

“Яхния със сини сливи, каша с орехи са сред специалитетите, както и лютенката със сушени пиперки. Най-добрата рецепта срещу машмурлука е зелева чорба с праз”, разкрива тайната на местните кулинарни шедьоври баба Калинка.

Увлекателният й разказ допълват и други лъчезарни жени от село Тополи, които разказват как се прави уникална баница по рецепта на техните баби и вкусна манджа с лапад и охлюви.

Запазени автентични песни и хора, пресъздадени от деца и възрастни от състава към читалището, както и още много любопитни факти от историята на селото, поминъка, кулинарните шедьоври и културно наследство, очаквайте скоро във филма, посветен на тракийската и ченгенска общност, която живее задружно в с. Тополи.

(Visited 193 times, 1 visits today)
Facebook
Twitter
Pinterest
WhatsApp

Последни публикации

Close