Всички сме запознати с това, че бъдещето принадлежи на новите технологии и изкуствения интелект. Да бъдеш IT специалист днес е интересна, печеливша и перспективна професия, към която много млади хора се насочват. Какво е обаче да бъдеш нещо повече от програмист – находчив лидер, който предава своите знания и опит на езика на технологиите на бъдещите „доктори по роботика“? На този и други въпроси в проекта „Искам да съм като теб“ отговаря Александър Павлов, съосновател и управител на първото по рода си “Училище по роботика “Robopartans”.
Вече 10 години училището има за цел да събуди и затвърди интереса на учениците към физика, информационни и комуникационни технологии, математика и като цяло технически науки. „Robopartans“ дава възможност на учениците да мислят, грешат, създават и да бъдат оригинални. С помощта на реални роботи училището предоставя един по-практичен поглед към науката. В дъното на успеха при Алекс стои увлечението по компютърните игри. Така на около 13 години с един приятел стигат до заключението, че ако искат да овладеят магията на създаването им, трябва да се насочат към програмирането. Това мотивира Алекс целенасочено да се занимава с програмиране и на 19 години вече се чувства „у дома си” в света на компютърните технологии. 5 години от живота си Алекс посвещава на професионалното програмиране, до мига, в който започва да търси допирните му точки с предприемачеството. На един семинар попада на подходящия човек, който му дава идеята да създаде място, където двете неща, които обича – заниманията с роботика и заниманията с деца, се срещат. Само идея обаче не стига, Алекс е настоятелен в преследването на вече набелязаната цел, докато през 2011 г. първото по рода си училище по роботика е вече факт, а той е един от неговите създатели.
Първоначално е преподавател, след това става управител за Варна, а впоследствие се включва в организацията, поема учебната програма и обучението на преподаватели. Така стига до върха на пирамидата и от една година е управител на училищата по роботика в България. Формулата на успеха според Алекс е страст и желание за работа. Всеки трябва да реши какво би работил, ако не му плащаха. „Искам да възпитам нашите ученици да бъдат преди всичко смислени хора. Уча ги на самостоятелно мислене и самостоятелно разрешаване на проблеми. От „не мога” и „ не става” ги прехвърляме към въпроса „как да успея”, „ какво да науча, за да се получи”. Учим децата на ред, дисциплина, целенасоченост, да не се отказваш при първата грешка или при седмата грешка…”, коментира Алекс.
Той не отрича, че емоциите и чувствата и света на технологиите са две различни „планети”. Въпреки това, обаче, помежду им винаги има връзка. „Ролята на емоцията е много голяма, учените твърдят, че сме емоционални машини и колкото да сме логически математици, в един момент, когато нещо не се получи блъскаме с гняв по масата”, споделя Алекс. На въпроса дали учи своите ученици да разграничават виртуалната реалност от действителността, той обясни, че той също често сънува игри. В тази връзка е създаден сървър на училището по роботика, където децата да играят Minecraft заедно, да се занимават с творческо строене и себеизразяване.
„Като администратор на сървъра наблюдавах това, че групички, банди, скарвания, кражби, неща, които аз съм виждал като дете на улицата, се случваха в сървъра. Според психологията, децата разграничават много добре виртуалното от реалното, но чрез игрите децата изграждат опит и умения, които в реалния живот биха били доста болезнени за тях. Там се учат от грешките си, без чисто физически да пострадат. Виртуалната среда изгражда качества. Както в реалния, така и във виртуалния свят, конкуренцията е жестока и се изискват усилия, за да сте най-добрите. Децата са силно привързани към своите телефони, таблети, компютри. Проблемът е, че чрез тях има моментално удовлетворение. Пускаш клипче – то ти е забавно и искаш пак и пак да почувстваш тази емоция…Това е „наркотика”, наречен допамин, който въздейства на всички хора, затова социалните медии са толкова интересни. За себе си като някой, който е бил офлайн 20 години от живота си и онлайн 10 години, намирам разликите. Проблем е, когато си бил само онлайн. Относно това къде е балансът, къде е мярката, ще дам един хубав пример, на който попаднах.
Можем да изградим чрез интереса на децата към телефоните и компютрите, система за плащания и мотивация за полагане на усилия в реалния живот. Когато свършат някаква домашна работа да им плащаме примерно в лимки като кредит. При всяка добре свършена работа пускаме топчета в буркана. В момента, в който детето иска да използва екран, едно топче да се равнява на няколко минути пред екрана. По този начин децата ще се научат да заработват някаква валута, с която да заплащат за удоволствията. Това е нещо, което може да възпита много добре усилие и награда”, коментира още Алекс. С него поговорихме и за това дали изкуственият интелект може да измести човека и да го замени напълно във всички дейности. Той е на мнение, че човекът винаги ще остане водещ фактор, който ще ръководи изкуствения интелект, а роботите ще служат на най-висшия разум, създаден от природата, а именно човекът.
Пожеланието на Алекс: Следвайте мечтите си! Правете това, което бихте правили ако не ви плащаха, за да сте мотивирани всеки един ден да станете и отидете с желание да вършите това, което вършите! Бъдете готови да учите постоянно!
Целият интересен разговор вижте във видеото!
Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Община Варна, Дирекция “Образование и младежки дейности”.
