Учителят винаги е бил на пиедестал в българското общество, но отдаваме ли му нужното уважение днес? Осъзнаваме ли колко отговорна и трудна е неговата мисия едновременно да е достоен пример за подражание, да възпитава, обогатява знанията и културата на подрастващите, да бъде техен приятел и съветник, да е находчив в подхода си към подрастващите, да бъде съвременен будител?
Какво мотивира един млад човек да избере именно тази нелека и често неблагодарна професия, изискваща висока степен на образованост, богата обща култура, непрестанно развитие, здрави нерви, всеотдайност и най-вече безгранична любов към децата? Как успява да провокира интерес в класната стая и носи ли удовлетворение работата?
Тези и други въпроси зададе Милена Славова, кореспондент на Youth Street Varna от СУХНИ “Константин Преславски”, на Александър Иванов, млад преподавател по философия, който учениците много ценят и обичат.
“Моите търсения за избора на професия започнаха още в ученическите ми години. Нашето училище ме спечели с това, че е семейно училище, бях привързан към духа на това училище, именно това ме вдъхнови да стана учител и то именно тук. Според мен тази професия е благородна с това, че с грижа изгражда бъдещите поколения.
Филосифията е предметът, който развива учениците всестранно в личностен и социален план. Темите, които засягаме са близки до това, което вълнува всеки един ученик. Имах колебания дали да не стана учител по история, имах много добър пример и си казах, че трудно мога да стана толкова добър като своя учител. Това ме отказа и насочи към философията.
В 21 век е много трудно да бъде привлечено и още по-трудно задържано вниманието на учениците. За да постигнем концентрация, часовете трябва да са интересни и интерактивни. Трябва да има взаимодействие между учител и ученици. Затова разиграваме интересни игри, поставям интригуващи задачи.
Аз не събирам телефоните на учениците в час, защото ако учениците не посягат към телефоните си, докато говоря, значи часът ми е интересен и това е показателно за мен. Смятам, че образователната ни система се нуждае от промени, които да доведат до това материалът да бъде практически приложим и да говорим за приносими умения и компетентности, които учениците да използват.
Да има интегрални връзки между отделните предмети, ученици и учители да бъдат в постоянна изследователска дейност. Учениците помнят най-вече тези уроци и презентации, които те самите са правили, а не това, което са решавали на тестовете. За социалното и личностно развитие на учениците най-важна е философията, а часовете по философия са най-малко, затова трябва да се въведат повече такива часове”, сподели Александър Иванов.
Според него учениците трябва да мислят глобално и критично, за да се развиват в този динамичен свят, за да приемат различните гледни точки. Качествени избори се правят със силен разум, допълва преподавателят.
Повече вижте във видеото!
